Откъде Дядо Коледа знае дали си бил послушен? Списъкът, регистърът и голямата червена книга

Откъде Дядо Коледа знае дали си бил послушен?

Разказите дават няколко отговора, които се допълват. Първият е регистър: Дядо Коледа записва поведението на децата в голяма книга, както го показва Томас Наст още през 1866 г. Вторият е много остър слух. През 1927 г. водещият на финландското радио Маркус Раутио съобщава, че Дядо Коледа живее на Корватунтури в Лапландия, „планината ухо“, чиято форма му позволявала да чува желанията на всяко дете на Земята.

Третият отговор са помощниците. В страните, където идва свети Николай, голямата червена книга се попълва през цялата година и светецът я прелиства, преди да напълни обувките. По-близо до наши дни, от 2005 г., един елф, поставен на рафт, всяка нощ уж се връща на Северния полюс, за да докладва: това е идеята на палавия елф, описана подробно в нашето ръководство за родители.

Остава най-прекият източник: самите деца. В приказката на Л. Франк Баум, издадена през 1902 г., „The Life and Adventures of Santa Claus“, помощник на име Килтър, „мълчаливият и бързият“, има задачата да събира писмата на децата. Всяко писмо разказва по малко за годината на този, който го пише, а Дядо Коледа ги чете всичките.

Нито един от тези текстове не твърди, че Дядо Коледа брои пакостите една по една. Всички говорят за цялостно впечатление, за цяла година. Затова един лош ден не прави лоша година, както ще видим в края на това досие.

Откога Дядо Коледа води регистър на поведението?

Най-старото изображение, което познаваме, е от 29 декември 1866 г. В този ден Harper’s Weekly публикува на двойна страница гравюра на Томас Наст, „Santa Claus and His Works“. Художествената галерия „Пикър“ на университета Колгейт пази един екземпляр, дарен от Томас Наст III, потомък на художника. Когато през 1890 г. Наст събира коледните си рисунки в книга, надписите са възпроизведени.

• „On the look out for good children“: Дядо Коледа дебне послушните деца.
• „Account book, record of behaviour“: счетоводната книга, регистърът на поведението.
• „Work-shop“: работилницата, където се подготвят играчките.
• „Santa Claus stable“: оборът на животните му.

Същият сборник съдържа още една чудесна рисунка, „Santa Claus’s Rebuke“, мъмренето на Дядо Коледа. На нея едно момченце обещава „I’ll never do it again“, никога повече няма да го направя, а в бележка до Дядо Коледа пише: „Tommy has been such a naughty boy“, с подпис „Papa and Mama“. Сцената показва, че още през XIX век родителите минават за отлични информатори.

Регистърът на Наст се вписва в един град, Ню Йорк, където образът на Дядо Коледа се изгражда стъпка по стъпка. Останалата част от историята, от епископа на Мира до Harper’s Weekly, е разказана в истинската история на Дядо Коледа.

Какво са получавали непослушните деца през 1821 г.?

Четирийсет и пет години преди Наст разделението между послушни и не толкова послушни вече съществува. През 1821 г. нюйоркският печатар Уилям Б. Гили издава „The Children’s Friend“, малка книжка, илюстрирана с осем цветни гравюри, предназначена за деца „от пет до дванайсет години“. Нейната поема, „Old Santeclaus with Much Delight“, кара госта да пристигне на Бъдни вечер, а вече не на 6 декември.

На послушните деца Сантеклаус носи „награди“, както казва надписът под първата гравюра: хубави книги, кукли, топки, ябълки. Там, където намери деца, които са се държали лошо, той оставя нещо друго: дълга черна брезова пръчка, която родителите са поканени да използват.

Най-известната поема, две години по-късно, вече изобщо не говори за наказание. Гостът от „A Visit from St. Nicholas“, издадена през 1823 г., пълни чорапите, без да съди никого, и си тръгва с пожелание „Happy Christmas to all“. Брезовата пръчка постепенно напуска историите за Дядо Коледа.

Откъде идва списъкът, който той „проверява два пъти“?

От песента „Santa Claus Is Comin’ to Town“, написана през 1934 г. от композитора Дж. Фред Кутс и автора на текста Хейвън Гилеспи и издадена от компанията Leo Feist. От нея научаваме, че Дядо Коледа прави списък, проверява го два пъти, за да знае кой е бил послушен, и дори знае кога спим и кога сме будни. Тъй като текстът още е защитен с авторско право, не го цитираме тук, но всеки може да си го тананика.

Първият известен запис е на Хари Ресър и неговия оркестър, на 24 октомври 1934 г., с Том Стакс като вокалист. Успехът идва на следващия месец: Еди Кантор я изпълнява в радиопредаването си през ноември 1934 г. Според Wikipedia в рамките на двайсет и четири часа след излъчването се продават над 30 000 плочи и 500 000 нотни листа. Други източници дават по-скромни цифри, но всички говорят за незабавен успех.

Оттогава списъкът, „проверен два пъти“, е най-известният образ на регистъра на Дядо Коледа. На 13 декември 1970 г. телевизия ABC излъчва анимационен филм на Rankin/Bass със същото заглавие. В него един пощальон разказва за младостта на Дядо Коледа, отгледан от семейство елфи, които правят играчки, Крингъл, и за срещата му с учителката Джесика, която ще срещнем отново в има ли Дядо Коледа съпруга.

Какво има в голямата книга на свети Николай?

В Нидерландия и в Белгия Синтерклаас никога не тръгва без голяма червена книга. Според традицията той записва в нея през цялата година дали всяко дете е било послушно или не. Пристига с параход в средата на ноември, в първата събота след 11 ноември, а подаръците се раздават вечерта на 5 декември, *pakjesavond*, „вечерта на пакетите“.

Старите песни са били по-заплашителни. Те разказвали, че непослушните деца могат да бъдат сложени в чувал и отнесени в Испания, а спътникът на светеца носел пръчка, *roe*, за да ги напляска. Съвременните версии са изоставили и двете заплахи. Остава книгата, и обувките до камината, които светецът пълни с бонбони или с малък подарък.

Свети Николай изпълнява тази роля на благосклонен съдник отдавна и празникът му на 6 декември пази следа от нея в цяла Европа. Кой е бил епископът на Мира и защо бди над децата, разказваме в кой е бил свети Николай.

Кой наказва непослушните деца?

Във Франция тази роля се пада на Пер Фуетар, „Дядо Камшик“. Облечен в черно и натоварен с голям сноп пръчки, той придружава свети Николай в нощта срещу 6 декември, пише пътеводителят Routard. Официалният сайт за туризъм на Франция уточнява, че той го придружава в голяма част от страната, че в Елзас го наричат Ханс Трап, а в Лотарингия Рупелц, и че го няма в Булон сюр Мер, където светецът шества сам.

В Лотарингия свети Николай е покровител на областта от 1477 г. Сутринта на 6 декември децата намират лакомства или въглища според поведението си, а обичайните му подаръци са портокал и меденка с неговия образ. В Нанси на голямото шествие на една платформа минават светецът, Пер Фуетар, касапинът и трите деца от легендата.

В австрийските и баварските Алпи спътникът се казва Крампус. Рогат и космат, с брезова пръчка в ръка, той излиза по улиците вечерта на 5 декември, Krampusnacht. В Италия Бефана идва в нощта срещу 6 януари и оставя на децата, които са се държали лошо, въглища, най-често захарен бонбон, оцветен в черно. Всички тези гости са представени в носителите на подаръци по целия свят.

Какво става, ако си в списъка на непослушните?

Старите истории говорят за въглища и брезови пръчки. Днешните разкази са много по-нежни, а регистърът на Северния полюс също. Списъкът се води за цяла година, а не за един-единствен лош ден. Дете, което се кара с брат си във вторник и му помага да подреди в сряда, вече е извървяло половината път обратно.

• Да поправиш: едно искрено „извинявай“ се брои, особено ако дойде от само себе си.
• Да помогнеш: да сложиш масата, да утешиш приятел, да споделиш играчка.
• Да го кажеш: писмото до Дядо Коледа е идеалното място да разкажеш за усилията си.
• Да провериш: детекторът за послушни деца дава представа накъде вървят нещата, а списъкът на послушните деца показва кой вече е записан.

Гостът от поемата от 1823 г. впрочем дава пример: той пълни всички чорапи, без да подбира, и пожелава „Happy Christmas to all“. За останалите му таланти, от полета на елените до комина, по който се изкачва с едно кимване, вижте силите на Дядо Коледа.