Кой е бил свети Николай? Епископът на Мира, легендите му и пътят му до Лотарингия

Какво всъщност знаем за свети Николай?

Малко, и това е първата изненада в досието. Според преданието Николай се ражда около 270 г. в Патара, пристанище в Ликия, на южното крайбрежие на днешна Турция. St. Nicholas Center разказва, че родителите му, заможни християни, умират от епидемия, когато той е още млад, и че той посвещава наследството си на бедните и болните. Става епископ на Мира, съседен град, още като млад мъж.

Същото предание казва, че е преследван при император Диоклециан, заточен и после хвърлен в затвора заради вярата си. След като е освободен, той вероятно участва през 325 г. в Никейския събор. Умира в Мира на 6 декември, през 343 г. според най-често приеманата дата, и е погребан в своята църква.

Историците остават предпазливи почти за всеки ред. Николай се появява в списък на никейските епископи едва в началото на VI век, у Теодор Четеца, около 510 или 515 г., а нито Атанасий, нито Евсевий, които пишат за събора, го споменават. Някои историци се съмняват, че е присъствал, докато St. Nicholas Center смята списъка на Теодор за най-важния автентичен източник за участниците. Разказът, че той ударил шамар на еретика Арий по време на заседание, е засвидетелстван едва през XIV век, повече от хиляда години след събитията.

Самите текстове идват късно. Около 583 г. Евстратий Константинополски цитира едно Житие на свети Николай, днес изгубено. Най-старото пълно Житие, достигнало до нас, е това на Михаил Архимандрит, написано в началото на IX век, между 814 и 842 г., близо петстотин години след смъртта на епископа. За историка Джереми Сийл най-доброто доказателство, че Николай е съществувал, остава гробът му, който можело да се посети в Мира.

Каква е легендата за трите дъщери и златото, хвърлено през прозореца?

Това е най-старата от легендите и единствената, която вече присъства у Михаил Архимандрит през IX век. Един разорен човек от Мира няма с какво да даде зестра на трите си дъщери. Без зестра няма сватба, а над тях тегне заплахата да бъдат продадени. Една нощ през отворения прозорец влита кесия със злато. После втора, в друга нощ. На третата бащата дебне и разпознава епископа, който го моли да запази тайната.

St. Nicholas Center отбелязва, че според различните версии златото пада в чорапи или обувки, които съхнат пред огъня. Някои разказват за три златни топки вместо три кесии. Тези три топки стават един от символите на светеца по картините и витражите, понякога нарисувани като портокали, което отчасти обяснява портокалите, пъхнати в обувките на децата. Те правят Николай и покровител на заложните къщи и на девойките за женене.

Историците спорят за тази история. Адам С. Инглиш защитава идеята, че в основата ѝ има нещо истинско. Йона Лендеринг отбелязва, че тя много прилича на разказите на Филострат за Аполоний Тиански, мъдрец от I век, и смята, че може да е преминала от единия герой към другия. Сигурното е, че е прекосила вековете: чорапът, окачен до камината, идва направо от нея, както разказваме в историята на коледните чорапи.

Откъде идва историята за трите малки деца в бъчвата за осоляване?

Във Франция това е историята, която всички знаят, и все пак тя е една от най-късните. Липсва в първите жития на светеца и се появява в края на Средновековието. В началото жертвите не са деца, а трима млади студенти на път, убити от един ханджия. St. Nicholas Center уточнява, че версията с трите малки деца се налага във Франция.

Песента „Бяха три малки деца“, която учениците все още пеят, датира от XVI век. Три деца, тръгнали да събират класове по нивите, една вечер молят един месар да ги подслони. Той ги убива, нарязва ги и ги слага в бъчвата за осоляване, съда със сол, в който се пази месото. Седем години по-късно свети Николай минава оттам и иска подслон. Месарят му предлага да хапне, но епископът настоява за осоленото месо, което чака от седем години. Месарят побягва, светецът го призовава към покаяние, протяга три пръста над бъчвата и трите деца се изправят.

Именно тази легенда прави Николай закрилник на децата. В Източна Франция той никога не пътува сам: Пер Фуетар (буквално „Татко Камшикар“), човекът в черно, плаши непослушните деца, докато светецът раздава лакомства. На шествието в Нанси месарят от песента дори има своя платформа, точно пред тази на Фуетар. В Нидерландия и Белгия светецът пътува с други спътници, които представяме в носителите на подаръци по света.

Другите чудеса в досието

• Тримата невинни: още у Михаил Архимандрит Николай спира ръката на палача и спасява трима несправедливо осъдени мъже. Така той става покровител на жертвите на съдебни грешки.
• Бурята: на връщане от пътуване до Светите земи той укротява морето, което заплашва кораба му. Моряците от цялото Средиземноморие го приемат за свой покровител.
• Василий: момче, отвлечено от пирати от Крит, е върнато у дома в Мира, все още стиснало в ръка златната чаша на царя, на когото е служило.

Защо празникът на свети Николай е на 6 декември?

Защото това е денят на смъртта му. Църквата чества светците си на датата на смъртта им, смятана за тяхното раждане за небето, а не на датата на раждането им, която впрочем при Николай е неизвестна. Църквите, които следват Юлианския календар, като Руската православна църква, го честват на 19 декември по нашия календар. Бари добавя и втори празник, от 7 до 9 май, за пристигането на мощите му.

Според описанието в списъка на нематериалното културно наследство, посветено на празненствата в Нанси, денят на свети Николай се празнува на 6 декември в Белгия, Нидерландия, Германия, Люксембург, Швейцария и Италия, както и в православните страни. Във Франция той остава силен в Лотарингия, Елзас, Франш Конте и на север. В Нидерландия и Белгия светецът често пристига с кораб и обикаля градовете на бял кон, като търси обувките, оставени до прозорците, вратите или камините.

В Лотарингия сутринта на 6 декември или в най-близкия уикенд послушните деца намират лакомства, а онези, които предната вечер са оставили бучка захар или морков за магарето на светеца, знаят защо чинията е празна. Преместването на това посещение в нощта на 24 декември става много по-късно, в Ню Йорк, в началото на XIX век: това е темата на истинската история на Дядо Коледа.

Как мощите на свети Николай стигат до Бари?

През пролетта на 1087 г. моряци от Бари слизат в Мира, тогава под мюсюлманска власт, и отнасят по-голямата част от скелета под носа на гръцките пазачи. Така печелят надпреварата с Венеция, която също е хвърлила око на това съкровище. На 9 май 1087 г. костите пристигат в Бари, в Апулия. Две години по-късно, през 1089 г., папа Урбан II освещава криптата на новата базилика и полага мощите под олтара, където те са и до днес. Сградата е завършена и осветена през 1197 г.

Венеция не се примирява. Според анонимна хроника венецианска флотилия спира в Мира през 1100 г. и събира фрагментите, които хората от Бари са оставили. Църквата „Сан Никола“ на Лидо твърди, че пази около петстотин от тях. На 28 декември 2009 г. Турция поиска от Италия да върне костите.

1. 1087На 9 май мощите пристигат в Бари, след като са отнесени от Мира.
2. 1089Папа Урбан II освещава криптата на базиликата „Свети Николай“ в Бари.
3. 1100Венецианци отнасят фрагментите, останали в Мира, на Лидо.
4. 50-те години на XX векАнатомът Луиджи Мартино изследва костите: мъж, починал на повече от 70 години, със среден ръст, силно засегнат от артрит.
5. 2017Едно ребро напуска Бари за Москва и Санкт Петербург, от 21 май до 28 юли.

Тези кости са изследвани. През 2004 г. Каролайн Уилкинсън и Франческо Интрона от Манчестърския университет възстановяват лице по измерванията на черепа: мъж с ръст около 1,68 м, със счупен и после зараснал нос. През декември 2017 г. в Оксфорд Том Хайъм и Жорж Казан датират с радиовъглероден метод фрагмент от таза, съхраняван в Илинойс и дошъл от Лион. Резултатът: IV век. Изследователите напомнят, че науката може да докаже, че една реликва е фалшива, но никога, че е истинска.

Същата година едно ребро на светеца напуска Бари за Русия, където Николай е сред най-почитаните светци. Според Радио Ватикан около два милиона поклонници чакат на опашка, понякога с часове, в катедралата „Христос Спасител“ в Москва, а после в манастира „Александър Невски“ в Санкт Петербург, преди реликвата да се върне в Италия на 28 юли 2017 г.

Защо свети Николай е покровител на Лотарингия?

Всичко започва с един пръст. Според преданието през 1098 г. лотарингският рицар Обер дьо Варанжевил донася от Бари една фаланга на светеца в Пор, търговски град на река Мьорт, който ще приеме името Сен Никола дьо Пор. Латинският надпис на днешния реликварий го казва ясно: „Hic anno salutis 1098 Albertus de Varangisi Villa attulit sacram particulam“. Тази сребърна ръка с благославяща длан, висока 75 сантиметра, е изработена в Лион от ателието Berger et Nesme около 1892 г., за да замени реликвариите, дарени някога от херцозите и днес изгубени.

Шествието с факли се ражда от друго чудо. Сеньорът на Решикур, лотарингски кръстоносец, пленен на Изток, бил освободен на 6 декември 1240 г. и намерен пред църквата, все още с вериги на китките. Оттогава шествието се провежда всяка година в съботата, най-близка до 6 декември. След службата базиликата потъва в мрак, свещите се запалват една по една и множеството пее „Свети Николай на лотарингците“, химн с повече от четиридесет куплета.

На 5 януари 1477 г. херцог Рене II побеждава Карл Дръзки под стените на Нанси. Бургундецът загива, Лотарингия остава независима, а Рене II прави Николай покровител на херцогството си. За да благодари на светеца за победата, той заменя малката църква в Пор с огромна базилика в стил пламтяща готика, строена от 1481 до 1560 г., с две кули по 85 метра.

Пет века по-късно сградата се нуждае от грижи. Тя е реставрирана в продължение на около петнадесет години, през 80-те и 90-те години на XX век, благодарение на завещанието на Камий Круе Фридман, родом от края, заминала да живее в Ню Йорк и починала през 1980 г. Така свети Николай, дошъл от Мала Азия през Италия, е спасен в Лотарингия от една американка.

Как се празнува денят на свети Николай в Лотарингия днес?

В Нанси празникът е толкова важен, че е вписан в списъка на нематериалното културно наследство на Министерството на културата. Голямото шествие съществува от края на XIX век, а първата платформа на свети Николай е построена през 1924 г. благодарение на търговците от града. През 2017 г. близо 100 000 души гледат само голямото шествие, а през декември в метрополията се провеждат от 15 до 18 шествия.

Шествието следва точен ред по протежение на 1,3 километра. Първо минават платформите на общините, а после тримата герои от легендата: Пер Фуетар на механичното си магаре, месарят, който подвиква на тълпата от своя магазин от папиемаше, и трите деца в бъчвата. Свети Николай затваря шествието на осветена платформа, заобиколен от малки послушни деца. На финала, на площад „Станислас“, кметът му връчва ключовете на града от балкона на кметството. През 2017 г. по маршрута са раздадени над два тона бонбони.

Другата традиция се яде. Фигурките на свети Николай от джинджифилов хляб и шоколад се правят в Нанси от 1840 г., първо от сладкарницата Lefèvre-Lemoine. От 1902 г. сладкарят Жозеф Ейдел пръв им рисува лице, с очи и усмивка, освен брадата, жезъла и митрата. Ще намерите с какво да ги направите у дома в нашите коледни рецепти.

• Съботата, най-близка до 6 декември: шествие с факли в Сен Никола дьо Пор.
• Същия уикенд: голямо шествие в Нанси и по-малки шествия в Мец, Епинал, Вердюн или Сен Дие дьо Вож.
• Предната вечер: бучка захар или морков за магарето, понякога рисунка или писмо за светеца.
• Сутринта: лакомства и джинджифилов хляб за послушните деца и страшно посещение от Пер Фуетар за останалите.

Празникът дори пътува в обратна посока. В Люксембург, във Вилц, американски войници откриват обичая след освобождението на страната през септември 1944 г. На 6 декември 1944 г. ефрейтор Ричард Брукинс, преоблечен като свети Николай, раздава по улиците бонбоните и шоколада от техните дажби. За една вечер американският Santa Claus отново става свети Николай.