Бефана, Christkind, тримата влъхви: кой носи коледните подаръци по света?

Кой носи подаръците и на коя дата?

Сезонът на подаръците трае повече от месец и всяка страна държи свое парче от него. Датата почти винаги зависи от героя: светецът идва на своя празник, Младенецът Исус в навечерието на Коледа, влъхвите на Богоявление. Ето календара, от първия до последния гостенин.

1. 5 дек.Sinterklaas в Нидерландия (pakjesavond); Крампус излиза в навечерието на Никулден в Австрия и Бавария.
2. 6 дек.Свети Николай в Лотарингия, в Източна Франция и в Белгия, следван от Père Fouettard.
3. 8 дек.В Каталония започват да хранят Tió de Nadal.
4. 12 дек.В Исландия първият от тринайсетте Jólasveinar, Stekkjastaur, пристига в града.
5. 24 дек.Christkind в Южна Германия и Австрия, Олентсеро в Страната на баските, Tió в Каталония.
6. 25 дек.Père Noël, Santa Claus, Father Christmas в англоезичния свят и във Франция.
7. 1 яну.Дед Мороз в Русия за Нова година, Άγιος Βασίλης в Гърция.
8. 6 яну.Бефана в Италия, тримата влъхви в Испания, Мексико и голяма част от Латинска Америка.

Тези гости понякога са си оспорвали мястото. Във Франция най-известният случай е от 23 декември 1951 г.: пред катедралата „Сен Бенин“ в Дижон духовенството изгаря чучело на Пер Ноел пред 250 деца, като обяснява, че Коледа трябва да остане „празник на рождението на Спасителя“. Етнологът Клод Леви-Строс пише по този повод есе на следващата година, *Le Père Noël supplicié*.

Свети Николай, Père Fouettard, Крампус: кой награждава, кой наказва?

В Лотарингия свети Николай е покровител на областта от 1477 г. Най-известната му легенда разказва, че съживил три деца, убити от един месар. На 6 декември той по традиция носи портокал и меденка със своя образ, а децата му оставят захар и морков за магарето му. В Нанси голямото шествие за празника свързва площад „Карно“ с площад „Станислас“, а базиликата в Сен Никола дьо Пор, на няколко километра оттам, напомня колко стар е култът му в областта.

Зад него върви Père Fouettard. Той няма собствена легенда, толкова стара, колкото тази на светеца: според пътеводителя Routard той е „чиста измислица, предназначена да плаши непослушните деца“. В Нидерландия Sinterklaas е придружаван от Zwarte Piet, в немскоезична Швейцария Samichlaus пътува с магаре и спътник на име Schmutzli, а в Германия се среща Knecht Ruprecht.

Най-впечатляващият от тези помощници е австрийски и баварски. Крампус има рога, тъмна козина и зъби, наполовина козел, наполовина демон, и шиба лошите деца с брезови пръчки. Името му вероятно идва от немското *Krampen*, нокът. Той излиза в навечерието на Никулден, *Krampusnacht*. Католическата църква забранява шумните празненства в негова чест, а по време на Втората световна война европейските фашисти го заклеймяват като творение на социалдемократите.

Нищо не помага. Днес в Австрия, Германия, Унгария, Словения и Чехия групи мъже, костюмирани като дяволи, тичат по улиците и гонят минувачите. Историкът Питър Йелавич от университета „Джонс Хопкинс“ вижда в него езически персонаж, присаден към Коледа. Празникът дори прекосява Атлантика: град Ипсиланти в Мичиган организира ежегоден бал на Крампус.

Кой е Christkind, Младенецът Исус, който носи подаръците?

Christkind, „Детето Христос“, носи подаръците вечерта на 24 декември в голяма част от Южна Германия, в Австрия и в немскоезична Швейцария. Въпреки името си рядко е изобразяван като бебе: народният обичай го е превърнал в ангелска фигура със златисти къдрици, бяла рокля и златен ореол, често изпълнявана от девойка.

Произходът му е спорен. Появява се в протестантските области като алтернатива на свети Николай, защото Реформацията отхвърля почитането на светците. Някои смятат Мартин Лутер за негов създател, теза, която университетът в Хамбург смята за недоказана. Знае се обаче, че от 1531 г. подаръците в семейството на Лутер вече са свързвани със „светия Христос“. По ирония на историята католическите области приемат Christkind в началото на XIX век, особено в Бавария и Рейнланд.

Най-известният Christkind е този от Нюрнберг. От 1969 г. градът го избира на всеки две години: кандидатките трябва да са между 16 и 19 години в деня на избора. В петъка преди първата неделя на Адвента Christkind, с корона, къдрици и златни одежди, открива Christkindlesmarkt от галерията на Frauenkirche, като рецитира пролог, написан през 1948 г. от Фридрих Брьогер. През декември то има над сто срещи. За 2025 и 2026 г. се казва Нора Фалк.

Коя е Бефана, италианската вещица от 6 януари?

В Италия нощта срещу 6 януари принадлежи на Бефана. Името ѝ е народно изопачаване на *Epifania*, Богоявление. Речникът Treccani я описва като много грозна, но добра старица, която нощем се спуска през комина и пълни чорапите на послушните деца с подаръци и лакомства. На лошите деца оставя парчета въглища. Днес тези въглища често са почерняла захар, продавана в сладкарниците.

Най-разпространената християнска легенда я поставя на пътя на влъхвите. Те я питат за пътя към Младенеца Исус и я канят да ги последва; тя отказва, прекалено заета с домакинството. После размисля, тръгва да ги търси и никога не ги намира. Оттогава лети на метлата си и мнозина казват, че мете пода, преди да си тръгне.

Персонажът е по-стар от тази история. Италианската енциклопедия от 1930 г. свързва Бефана с дохристиянски магически традиции и описва огньове, палени в нощта на Богоявление. В Тосканска Романя чучелото ѝ разхождали с каруца до площада на селото, преди да го изгорят. Градчето Урбания в областта Марке минава за нейна официална резиденция и всяка година между 2 и 6 януари е домакин на празник, който привлича от 30 000 до 50 000 души.

Защо испанците и мексиканците получават подаръците си на 6 януари?

В испаноезичния свят големите дарители са Reyes Magos, тримата влъхви. Богоявление на 6 януари отбелязва посещението им при Младенеца Исус и именно сутринта на този ден децата откриват подаръците си. В Мексико мнозина първо пишат писмо до влъхвите, някои го завързват за балон с хелий, а предната вечер често се оставя обувка до вратата.

Вечерта на 5 януари влъхвите преминават в шествие по улиците. Кавалкадата в Алкой, близо до Аликанте, се провежда от 1885 г. и е сред най-старите в Испания. Тя е обявена за празник от национален туристически интерес. Нейните кралски пажове се изкачват по дълги дървени стълби, за да оставят подаръците направо по балконите и прозорците, а магарета, *burretes*, носят пощенските кутии, в които децата пускат желанията си.

6 януари завършва с кекс във формата на венец. В Испания *roscón* крие фигурка, която често изобразява един от влъхвите. В Мексико *rosca de Reyes* крие малък Младенец Исус: който го намери, трябва да го занесе в църквата или да покани семейството на 2 февруари, Сретение Господне. Така празникът на влъхвите удължава Коледа с цял месец.

Дед Мороз и Снегурочка: подаръците за Нова година

В Русия и в няколко страни от бившия Съветски съюз подаръците се дават за Нова година. Носи ги Дед Мороз, „Дядо Мраз“. Съветската власт първо се бори с него: през 1928 г. е обявен за „съюзник на попа и кулака“. През 1935 г., когато новогодишните празници отново са разрешени, той се завръща, а през 1998 г. официалната му резиденция е определена във Велики Устюг, Вологодска област.

Той никога не пътува сам. Снегурочка, Снежната девойка, облечена в дълга сребристосиня рокля и с кожена шапка или кокошник във формата на снежинка, му помага да раздава пакетите. Тя идва от приказка, която драматургът Александър Островски пренася на сцената през 1873 г. със сценична музика от Чайковски, а после Римски-Корсаков превръща в опера. След съветското възраждане на Нова година в средата на 30-те години тя е представяна като негова внучка.

Гърция също има свой новогодишен гостенин, Άγιος Βασίλης, свети Василий, епископ на Кесария през IV век, чийто празник е на 1 януари. Тази вечер семействата споделят *василопита*, питка, в която преди печенето се слага монета: който я намери, ще има късмет през цялата година.

Tió de Nadal и Олентсеро: подаръците в Каталония и Страната на баските

В Каталония подаръците излизат от един пън. Tió de Nadal е голям дънер, често чеплив, който се поставя в къщата няколко дни преди Коледа. От 8 декември, празника на Непорочното зачатие, децата го хранят всеки ден, някога с хляб, царевица, рожков или стърготини, и го завиват с малко одеяло, за да не му е студено. На Бъдни вечер го удрят с пръчки, като пеят детска песничка, после повдигат одеялото: Tió е „направил“ лакомства и подаръци. Ако не са били послушни, може да остави само въглища.

Първоначално Tió е бил пънът, който се изгаря в огнището в коледната нощ, в Каталония, както и на Майорка. Обичаят донякъде е отстъпил в градовете, но остава жив и се възражда в много общини, а град Барселона все още го представя сред своите коледни традиции.

В Страната на баските гостенинът на 24 декември се казва Олентсеро. Той е въглищар: според легендата работел в планината, когато научил за раждането на Христос, и слязъл да съобщи новината. И той първоначално е бил коледен пън, чиято пепел се разпръсквала пред къщата, за да я пази. През XX век започва да носи подаръци на децата. Вечерта на 24-ти хорове обикалят улиците и пеят историята му, а него го придружава Мари Доминги, фигура на природата и на зимното слънцестоене.

Joulupukki и Jólasveinar: гостите от Далечния север

Във Финландия Joulupukki, „коледният козел“, е наследник на обичай, при който мъж, предрешен като козел, обикалял къщите и получавал остатъците от празничната трапеза. Персонажът е изгубил рогата си и е пуснал бяла брада, но е запазил името си, а след едно предаване на финландското радио от 1927 г. се казва, че живее на Корватунтури в Лапландия. По на юг, в Норвегия, Дания и Швеция, стопанското джудже, *nisse* или *tomte*, се превръща в носител на подаръци. По традиция му се оставя купичка каша с бучка масло, а в Норвегия мляко с ориз.

Исландия е заложила на количеството. Jólasveinar, тринайсетте коледни момци, пристигат един по един, по една нощ всеки, от 12 до 24 декември. Имената им издават странностите им: Stekkjastaur, „простакът от кошарата“, открива шествието, после идват Þvörusleikir, който ближе лъжици, Hurðaskellir, който тряска врати, Skyrgámur, лакомникът за скир, Gluggagægir, който шпионира през прозорците, и накрая Kertasníkir, „просякът на свещи“, на 24-ти. От 11 до 24 декември децата оставят обувка на перваза на прозореца: тя се пълни с малък подарък или с картоф, ако са правили бели. Сезонът завършва на 6 януари с Þrettándinn.

Jólasveinar имат не особено препоръчително семейство. Тези тринайсет братя живеели в планината с майка си Grýla, страшна людоедка, и нейния съпруг Leppalúði, голям тромав мъж. Коледният котарак, огромен и с блестящи очи, броди из планините в коледната нощ и лови онези, които не са получили нова дреха. Самите момци са достатъчно приемливи, за да се покажат в Националния музей на Исландия в Рейкявик: през декември 2025 г. те минават там един по един, всеки ден от 12 до 24-ти, в залата за деца и семейства.