Коледа в Нидерландия: Синтерклаас, вечерта на пакетите и спорът за Зварте Пийт

Кога пристига Синтерклаас в Нидерландия и защо от Испания?

Сезонът започва в първата събота след 11 ноември, деня на свети Мартин. Тогава е intocht, влизането на Синтерклаас: той слиза от параход, качва се на белия си кон и минава в шествие през града. Националното пристигане всяка година е в различно пристанище и се предава на живо по телевизията, а след това всеки град организира свое. Конят се казваше Америго до 2019 г.; той се пенсионира и беше заменен от Озоснел.

Защо Испания? Никой не знае със сигурност. Едно обяснение води към мощите му, половината от които през 1087 г. са пренесени от Мира в Бари, в Южна Италия. Най-старият източник, който свързва Синтерклаас с Испания, всъщност е американски: памфлет, издаден в Ню Йорк през 1810 г. от Джон Пинтард. Днес, според традицията, която разказват на децата, светецът прекарва годината в Мадрид.

Съвременният образ на светеца и на пътешествието му дължи много на една книга. През 1850 г. учителят Ян Схенкман издава в Амстердам *Sint-Nicolaas en zijn knecht*, „Свети Николай и неговият слуга“, първата книжка с картинки, в която светецът е главният герой. Схенкман събира в нея коня, ездата по покривите и пристигането от Испания, а встъпителното му стихотворение довежда светеца от Испания с параход. Неговата песен *Zie ginds komt de stoomboot*, „Вижте, там идва параходът“, се пее и до днес. Книгата, преиздавана чак до XX век, с известни издания от 1880, 1905 и 1907 г., помага Никулден да се превърне в детски празник. От 2001 г. сезонът има и свои ежедневни телевизионни новини, *Sinterklaasjournaal*, които всяка вечер разказват на децата приключенията на светеца до 5 декември.

Какво става във вечерта на пакетите, pakjesavond, на 5 декември?

Още от пристигането на светеца децата „слагат обувката си“, *schoen zetten*. Вечер я оставят до камината или на избрано място в домовете, които нямат камина, пеят песен за Синтерклаас, преди да си легнат, и пъхват в нея морков или ябълка за коня, често с рисунка. На сутринта в обувката има лакомство или малък подарък.

Голямата вечер е 5 декември, в навечерието на празника на светеца: pakjesavond, „вечерта на пакетите“. В разгара на вечерта някой чука или звъни силно на вратата, шепа pepernoten изтропват по прозореца, а когато отворят, навън няма никого, само торба с подаръци, оставена на прага. В Белгия и в голяма част от Южна Нидерландия подаръците пристигат по-скоро сутринта на 6 декември, на Никулден, както в Лотарингия.

Между възрастните и по-големите деца вечерта често се превръща в игра: зарове или други правила решават кой взима, подава или отваря пакет, или кой трябва да изпълни предизвикателство. При малките въпросът кой е почукал на вратата може да остане загадка години наред. Въпросът кога и как да им се каже истината, който важи и за Синтерклаас, е разгледан в нашето ръководство за родители.

Стихове, изненади и шоколадови букви: обичаите на Никулден

Подаръкът от Синтерклаас не се дава просто така. Той идва със стихотворение, *Sinterklaasgedicht*, което получателят чете на глас пред всички. Написано от името на Синтерклаас или на Пийт, които уж знаят всички малки тайни на всекиго, то разказва в прости рими забавни и малко закачливи случки за човека. Самият подарък често е скрит в изненада, *surprise*, ръчно изработен предмет, който трябва да се разглоби, за да се открие какво има вътре.

Лакомствата имат своя азбука. Шоколадовата буква, *chocoladeletter*, има формата на S за Синтерклаас, на P за Пийт или на първата буква от името на детето. Различават се две малки бисквити, които чужденците бъркат: pepernoten, малко твърди парченца меденка, и kruidnoten, малки кръгли хрупкави бисквитки с вкус на спекулос. Някога ги хвърляли с шепи на децата; след няколко прекалено ентусиазирани хвърляния днес ги раздават по-скоро на ръка.

Вечерта на 5-и тези сладки минават от ръка на ръка между пакетите, докато стиховете се четат един по един. За да направите подправени бисквити с децата, вижте нашите рецепти, а за друга гостенка, която пълни чорапите, италианската Бефана, прочетете нашата статия за носителите на подаръци.

Кой е Зварте Пийт, спътникът на Синтерклаас?

Синтерклаас пътува с помощници, наричани Piet или Pieten. В традиционната версия, играни най-често от бели актьори, те имат лице, боядисано в черно, къдрава перука, червило на устните и обеци: това е Зварте Пийт, „Черния Петър“. Те помагат на светеца, хвърлят pepernoten и разсмиват децата. В Лотарингия спътникът на свети Николай е Père Fouettard, представен в нашата статия за носителите на подаръци.

Персонажът влиза в печатното слово с книгата на Ян Схенкман, която представя слугата на светеца като млад паж с черна кожа, облечен по мавритански. Американското обществено радио NPR отбелязва, че той придобива значение през 1850-те години, когато в САЩ стават популярни менстрел шоутата, с бели актьори, гримирани в черно, и че Нидерландия премахва робството в колониите си едва през 1863 г. Според същия източник първоначалният костюм повтарял начина, по който заможни семейства в Амстердам обличали поробените черни деца, които довеждали от колониите.

Защитниците му виждат в него нещо съвсем различно. За тях Пийт е черен, защото минава през комините и се покрива със сажди, и няма нищо общо с цвета на кожата. От XX век насам се разпространяват и други обяснения, като това за бивш роб, освободен от светеца, появило се в пресата между 1947 и 1954 г. През 2013 г. 92 % от нидерландците, анкетирани в едно проучване, не смятаха персонажа за расистки, а за мнозина той си остава шегаджията от детските спомени.

Защо Зварте Пийт предизвиква спорове в Нидерландия?

Критиките не са от вчера: още през 1987 г. скеч в *Sesamstraat*, нидерландската версия на „Улица Сезам“, се пита дали персонажът може да бъде възприет като расистки. Спорът става национален през 2010-те години. През 2011 г. художникът Куинси Гарио привлича вниманието на страната, като протестира при пристигането на светеца в Дордрехт. Движението Kick Out Zwarte Piet, водено, наред с други, от активиста Джери Африйе, провежда кампания всеки сезон. Много черни нидерландци разказват, че са били наричани „Зварте Пийт“ като обида.

През август 2015 г. Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация публикува своите заключения за Нидерландия. Той признава, че традицията е обичана от мнозина, но отбелязва, че персонажът понякога е представян по начин, който отразява негативни стереотипи, и че много хора с африкански произход го възприемат като следа от робството. Комитетът препоръчва да се намери „разумен баланс, например чрез различно представяне“. Същият текст изразява загриженост от насилието срещу мирни протестиращи.

Понякога спорът излиза на улицата, с демонстрации и контрадемонстрации около пристиганията на Синтерклаас, през 2017 г. край Докюм, а през 2019 г. в Хага. За много организатори това беше още една причина да търсят версия на празника, в която всяко семейство да може да се разпознае.

Пийт със следи от сажди: един компромис

Постепенно се налага едно решение: roetveegpiet, „Пийт със следи от сажди“, чието лице е белязано само с няколко черни ивици, сякаш току-що е излязъл от комин. Каналът RTL го приема през 2016 г. Общественият телевизионен оператор NTR, който продуцира *Sinterklaasjournaal*, се променя постепенно от 2014 г.; през 2019 г. националното пристигане и предаването показват вече само roetveegpieten. На 4 юни 2020 г. министър-председателят Марк Рюте заявява в парламента, че мнението му се е „променило много“ и че се е срещнал с много хора, които се чувстват дискриминирани, защото Пийт е черен, като същевременно смята, че не е работа на държавата да налага промяната. Той говори за народна култура, която се променя с времето под натиска на дебата.

Общественото мнение се е раздвижило, без единодушие. Според института Ipsos I&O 65 % от нидерландците са искали да запазят изцяло черен Зварте Пийт през 2016 г., 33 % през 2022 г. и 38 % през ноември 2024 г., докато около 35 % са искали той да изчезне в полза на други Pieten. През 2019 г., според NPR, комитетите на няколко града се отказват от Зварте Пийт в шествието си, докато около дузина малки общини заявяват обратното. Извън Нидерландия Суринам още през 2013 г. заменя празника на 5 декември с Ден на детето, а Аруба забранява персонажа през 2020 г.

Как празнуват нидерландците Коледа след Синтерклаас?

Коледа, *Kerstmis*, идва три седмици след pakjesavond и трае два дни. 25 декември е Eerste Kerstdag, „първият ден на Коледа“, а 26-и е Tweede Kerstdag, „вторият ден на Коледа“. И двата са почивни, макар че много магазини отварят отново на 26-и. Дядо Коледа по американски образец също съществува: казва се Kerstman, „коледният човек“, и езикът ясно го отличава от Синтерклаас. Размяната на подаръци на Коледа се разпространява, макар че повечето семейства вече са го направили на 5 декември.

Най-типичното ядене е gourmetten: всеки сам пече на масата, върху нагорещена плоча и в малки тиганчета, парченца месо, зеленчуци и мини палачинки. Реже се и kerststol, хляб със сушени плодове, в средата на всяка филия на който има малко островче бадемов марципан. *Kerstkransjes*, малки бисквити във формата на венче, се закачват на елхата с панделка. В 13 ч. на 25-и крал Вилем-Александер произнася коледното си обръщение, излъчвано по обществените и частните канали.

1. 1087Половината от мощите на свети Николай са отнесени в Бари.
2. 1655Утрехт забранява сладкишите за Никулден от 1 до 8 декември.
3. 1850Ян Схенкман издава книжката си „Свети Николай и неговият слуга“.
4. 2001Първото издание на телевизионните новини Sinterklaasjournaal.
5. 2015Комитетът на ООН срещу расовата дискриминация се произнася за Зварте Пийт.
6. 2019Само roetveegpieten на националното пристигане; Америго отстъпва място на Озоснел.
7. 2020Марк Рюте обявява, че мнението му за Зварте Пийт се е променило.