Как се празнува Коледа в Германия? Адвент, базари, Николаус и Кристкинд

Кой е измислил адвентския венец и адвентския календар?

В Германия декември се брои в недели. В първата неделя на Адвента се запалва първата свещ на Adventskranz, адвентския венец, а после по още една всяка неделя до Коледа. Предметът има дата и автор: Йохан Хинрих Вихерн, основател и директор на Rauhes Haus в Хамбург-Хорн, запалва първия през 1839 г. под тавана на молитвената зала.

Венецът на Вихерн нямал нищо общо с днешните. Бил дървен, горе-долу колкото колело на каруца, и носел по една свещ за всеки ден между първата неделя на Адвента и Бъдни вечер. Така децата виждали как Коледа наближава ден след ден. Елховите клонки и белите панделки се появяват едва след 1860 г. Вариантът с четири свещи е компромис, за да може венецът да се побере в хола.

Адвентският календар също има семейна история. Майката на Герхард Ланг (1881-1974), Селма, съпруга на пастор, закрепвала за сина си върху картон 24 малки целувки от Хоенлое, наречени *Wiebele*: по една за изяждане всеки ден. Като издател в Мюнхен Ланг публикува през 1908 г., след няколко опита, печатен календар със заглавие *Im Lande des Christkindes*, „В страната на Младенеца“. Днешните календари с 24 прозорчета са негови наследници. Нашият е на страницата адвентски календар.

Какво се случва на 6 декември в Германия?

Вечерта на 5 декември германските деца оставят обувките или ботушите си пред вратата. През нощта Николаус ги пълни с орехи, мандарини, шоколад и меденки. Сутринта на 6-и често има и малка фигурка от козуначено тесто, която в някои области наричат Stutenkerl. Това е първият подарък за сезона, седмици преди Коледа.

В много семейства Николаус идва и лично, облечен като епископ: доброволец или актьор, нает за случая. Той мило мъмри децата, понякога като чете от Goldenes Buch, „златна книга“, в която са записани добрите и лошите дела през годината, и после оставя малък подарък.

В северната и централната част на страната, и изобщо в протестантските области, той е придружен от Кнехт Рупрехт, мрачен слуга, който плаши непослушните деца, а понякога дори го замества. В Бремен дегизирани деца правят *Sunnerklauslaufen*: обикалят от магазин на магазин, рецитират кратко стихче на долнонемски и искат лакомства. Братовчедите на Кнехт Рупрехт, от Крампус до Пер Фуетар, са представени в кой носи подаръците по света, а самият епископ в кой е бил свети Николай.

Кой е най-старият коледен базар в Германия?

Титлата обикновено се дава на Щрицелмаркт в Дрезден. За пръв път е споменат през 1434 г., при саксонския курфюрст Фридрих II, като еднодневен пазар на Алтмаркт в понеделника преди Коледа. Името му идва от *Strüzel* или *Stroczel*, старото име на сладкиша, който днес наричаме щолен.

Днес базарът има около 240 щанда. Там се издига 14-метрова коледна пирамида от Рудните планини, един от онези дървени етажни въртележки, които се въртят от топлината на свещите, и се продават Pflaumentoffel, малки фигурки от сушени сливи, които изобразяват коминочистачи. Името им обаче означава „сливов дявол“.

Другото голямо име е Кристкиндлесмаркт в Нюрнберг, известен от 1628 г. Всяка година той се открива, когато градският Кристкинд, избиран на всеки две години, рецитира своя пролог от балкона на Фрауенкирхе. Базарите в Нюрнберг и Дрезден привличат всеки около два милиона посетители годишно. Разказваме за избора на Кристкинд в кой носи подаръците по света.

Базарите си приличат от град на град: дървени къщички, греяно вино, лебкухен, украси от стъкло и дърво. От другата страна на Рейн Страсбург пази същата традиция от 1570 г., както разказва нашата статия за Коледа във Франция.

Какво се яде за Коледа в Германия: щолен и лебкухен?

Дрезденският щолен, наричан някога Striezel, се появява в официален документ още през 1474 г. Маслото дълго време било проблем. През 1490 г. папа Инокентий VIII изпраща на наследника на саксонския курфюрст писмо, останало известно като *Butterbrief*, „писмото за маслото“: то разрешава маслото на принца и неговия двор, а на останалите при условие че плащат годишна вноска на катедралата във Фрайберг.

Крал Август II Силни дарява щолена с неговия звезден миг. През 1730 г. той поръчва на дрезденската гилдия на хлебарите гигантски щолен за около 24 000 гости. Градът пресъздава сцената всяка година на Stollenfest: сладкиш от три до четири тона се разнася в шествие до базара, където го режат с нож от 1,60 метра, копие на изгубения нож от 1730 г. Истинският Dresdner Stollen носи печат с лика на Август Силни и се прави само от 110 пекарни в града.

Лебкухенът е другият стожер на сезона. Майстори на меденки се споменават в Улм още през 1296 г. и в Нюрнберг през 1395 г., а в Нюрнберг само членовете на гилдията имали право да ги пекат. От 1996 г. Nürnberger Lebkuchen е защитено наименование: трябва да се прави в границите на града. Най-финото качество, Elisenlebkuchen, съдържа по-малко от 10 % пшенично брашно и поне 25 % ядки, върху тънка безквасна пита, *Oblate*.

Кой носи подаръците в Германия: Вайнахтсман или Кристкинд?

Всичко зависи от областта. В северната, централната и източната част на страната това е Вайнахтсман, „коледният човек“, белобрад Дядо Коледа, популяризиран през XIX век от песента *Morgen kommt der Weihnachtsmann*. В Южна Германия, Австрия и Швейцария това е Кристкинд, Младенецът Исус, ангелска фигура в бяла дреха с къдрави коси. Произходът на двете имена е описан в имената на Дядо Коледа по света.

Големият момент е Heiligabend, вечерта на 24 декември. Елхата често се поставя и украсява същия следобед и остава до януари: естествените елхи се изнасят за извозване след втората седмица на месеца. Децата чакат извън стаята, докато звънне звънче: то известява, че носещият подаръците току-що си е тръгнал. Тогава те откриват запалената елха и пакетите. Този момент се нарича Bescherung.

Вечерята на 24-ти често е проста. В анкетите германците поставят на първо място наденички с картофена салата, пред шарана, фондюто или раклета. Пирът идва на следващия ден с печена гъска или патица. 25 и 26 декември са почивни дни, като вторият се нарича *Zweiter Weihnachtstag*, но 24-ти не е.

Откъде идват O Tannenbaum и стъклените коледни топки?

*O Tannenbaum* не е била коледна песен. Първоначално това е народна песен, в която вечнозелената ела символизира верността. Една от мелодиите ѝ е цитирана още през 1605 г. в музикално попури, *Nun fanget an*. През 1820 г. Аугуст Царнак публикува версия, в която влюбен се оплаква от невярността на любимата си. През 1824 г. Ернст Аншюц, учител и органист в Лайпциг, публикува в училищен сборник версията, която познаваме. Дори тогава текстът не говори изрично за коледна елха: обичаят я е свързал с празника.

Стъклените топки идват от Тюрингия. Според Германския исторически музей украсите за елха от духано стъкло се правят от около 1850 г. в Лауша и съседните села. Първите топки били посребрявани отвътре с разтопено олово, за да отразяват светлината на свещите. През 1860-те и 1870-те години сребърният нитрат постепенно заменя оловото.

Една украса обаче няма нищо германско: коледната краставичка. В САЩ се разказва, че германските семейства скриват стъклена краставичка в елхата и детето, което я намери, получава още един подарък. Според анкета на YouGov, цитирана от *New York Times*, 91 % от 2 057 анкетирани германци никога не били чували за тази „традиция“.