Откъде идва коледният чорап? От обувката на свети Николай до чорапа на камината

Защо окачваме чорапи на Коледа?

Няма документ, който да казва: „на този ден някой окачи първия чорап“. Онова, с което разполагаме, е легенда, тази за свети Николай, епископ на Мира през IV век. Разорен баща не може да даде зестра на трите си дъщери и се готви да ги остави на ужасна съдба. Николай, който иска да му помогне, без да го унижи, минава нощем и хвърля торба злато през отворения прозорец.

Версиите се разминават в един детайл, който за нас е много важен. В една от тях златото просто се търкулва по пода. В друга, разказана от зоолога Дезмънд Морис в книгата му Christmas Watching (1992), то пада в чорап, оставен да съхне до огъня. Именно този вариант се налага: таен дар, оставен нощем в дреха до огнището.

Някои разказвачи заменят торбите с три златни топки. Тези три топки стават един от символите на свети Николай, а също и табела на заложните къщи, чийто покровител е той. St. Nicholas Center, който документира обичаите, свързани със светеца, отбелязва, че често ги изобразяват с портокали или дори с ябълки. Ще се върнем към това на дъното на чорапа.

За пълната история на епископа, на събора му в Никея през 325 г. и на мощите му, отнесени в Бари през 1087 г., прочетете Кой е бил свети Николай?. Тук следваме само предмета: обувката, а после чорапа.

Преди чорапа беше обувката: лотарингски сабо и холандски обувки

Векове наред в Европа нищо не се окачвало: обувките просто се оставяли. Това ставало в навечерието на 6 декември, Никулден, а не на Коледа. Фондация „Наполеон“, в статия за меденките и шоколада за Никулден, описва сцената такава, каквато е била през XIX век: вечерта децата слагали сабото си в подножието на камината, а светецът минавал с магаре, натоварено с лакомства.

Съдържанието зависело от дома. Същата статия говори за играчки в обувките на заможните семейства и за орехи, лешници или медени сладки в цървулите на останалите. Тя цитира и белгийски новобранец, настанен в казарма в Париж, който в нощта срещу Никулден през 1809 г. получава кошница със сладкиши, изпратена от семейството му. В Лотарингия, чийто покровител е свети Николай, празникът на 6 декември никога не е изчезвал.

В Нидерландия принципът е същият, само че с кон вместо магаре. Според St. Nicholas Center децата оставят обувката си до прозорец, врата или радиатор, с рисунка, списък с желания и морков или сено за коня на Синтерклаас. Понякога и чинийка с вода. На сутринта намират шоколадови монети, шоколадова буква с инициала си, pepernoten и малки подаръци.

До 1940-те години малките нидерландци откривали подаръците си в обувките сутринта на 6 декември. Днес главният празник е вечерта на 5-и, около семейната маса. Обувката обаче остава пред вратата няколко вечери подред през ноември и в началото на декември.

Франция е запазила обувката чак в песните си. В „Petit Papa Noël“, написана от Реймон Венси по музика на Анри Мартине и изпята от Тино Роси през 1946 г., детето моли Дядо Коледа да не забрави малката му обувка. Плочата държи рекорда за най-продавания сингъл във Франция.

Как чорапът стига до Ню Йорк?

Преминаването от обувката към окачения чорап се чете в нюйоркските текстове от началото на XIX век. През 1809 г. Вашингтон Ървинг издава своята История на Ню Йорк, сатирична хроника на холандската колония. В първото издание той пише, че при губернатора Петер Стюйвесант Никулден никога не минавал без подаръци и без да се „окачи чорапът в камината“. В преработените издания, които следват, обичаят става „благочестива церемония“ на първите заселници, а чорапът винаги е намиран „чудодейно напълнен“ на сутринта.

Ървинг пише като хуморист и нищо не доказва, че заселниците от XVII век наистина са правели така. Но текстът затвърждава образа. Година по-късно, на 6 декември 1810 г., Джон Пинтард поръчва на гравьора Александър Андерсън гравюра за първата никулденска вечеря на New-York Historical Society. St. Nicholas Center я описва като първото американско изображение на светеца: на нея се виждат детски лакомства в чорапи, окачени на камината.

1. 1809Вашингтон Ървинг споменава чорапа, окачен в камината за Никулден.
2. 1810Гравюрата на Александър Андерсън показва чорапи, пълни с лакомства, окачени на огнището.
3. 1821Книжката The Children’s Friend кара Santeclaus да минава „всяка Бъдни вечер“ покрай детските легла и чорапи.
4. 1823Стихотворението „A Visit from St. Nicholas“ започва с чорапи, окачени на камината „грижливо“.

Книжката от 1821 г., издадена в Ню Йорк от Уилям Б. Гили, е важна по две причини. Първо, посещението вече не е на 6 декември, а на Бъдни вечер. Второ, гостът е видял в домовете „легла и чорапи“, което показва, че читателят вече очаква този предмет. За непослушните деца същата книжка предвижда дълга черна брезова пръчка, оставена вместо играчките.

Две години по-късно, на 23 декември 1823 г., Troy Sentinel публикува без подпис стихотворението, което ще бъде приписано на Клемънт Кларк Мур през 1837 г. и което той ще обяви за свое в Poems през 1844 г. Третият му стих настанява чорапа окончателно: „The stockings were hung by the chimney with care“. По-нататък гостът се залавя за работа, без да каже дума, и напълва всички чорапи, преди да се изкачи обратно през комина. За този последен жест вижте Защо Дядо Коледа влиза през комина?.

Откога окачват чорап в Англия и другаде?

Във Великобритания традиционният персонаж се казва Father Christmas. Дълго време той олицетворява празника и пиршествата повече, отколкото носи подаръци. Библиотеката на Конгреса, в статия от блога си Folklife Today, написана от Стивън Уиник през 2018 г., отнася пристигането на американската митология към 1860-те години, с шейната и летящите елени.

Двата персонажа се сливат през 1870-те години. Същата статия цитира Oxford Dictionary of English Folklore: през 1883 г. френски гост в Англия пише, като за нещо, което всички знаят, че Father Christmas слиза през комините и слага играчки и бонбони в чорапите.

Италия има свой чорап, който няма нищо общо с Коледа. Бефана, старица на метла, минава в нощта срещу 6 януари, в навечерието на Богоявление, и пълни с лакомства чорапите на послушните деца. Останалите получават въглища. Представяме я заедно с другите носители на подаръци в Кой носи коледните подаръци по света?.

Какво се слага в коледния чорап?

Англоговорящите имат дума за това: stocking stuffers, или stocking fillers в Обединеното кралство. Тя означава малките подаръци, които се побират в чорап, за разлика от пакетите под елхата. В някои семейства чорапът се отваря пръв, при събуждане, преди възрастните да станат. В други той е основната част от Коледата на децата.

Защо има портокал на дъното на чорапа?

Портокалът препраща направо към легендата. St. Nicholas Center обяснява, че златото, дадено от Николай, често се изобразява със златни топки, които на свой ред се символизират с портокали или ябълки. Портокал, пъхнат на самото дъно на чорапа, напомня значи за дара на светеца.

А въглищата?

Заплахата с въглищата е от същото семейство като брезовата пръчка от книжката от 1821 г. Според западната традиция дете, което се е държало лошо през годината, получава само буца въглища. В Нидерландия някога се говорело за картоф или малко пликче сол. Италианската Бефана пък оставя въглища на децата, които не са били послушни.

• Портокал или мандарина, в памет на златото на свети Николай.
• Орехи и лешници, както в цървулите от XIX век.
• Шоколадови монети, дошли от холандските обувки.
• Шоколадова буква с инициала на детето.
• Малка играчка, молив, джобна книжка.
• Бележка, написана с ръката на Дядо Коледа.

Последната точка е специалитет на нашия дом. Децата, които са писали на Дядо Коледа, знаят, че отговорът може да се крие на дъното на чорапа, също както и в пощенската кутия.

Къде да окачим чорапа, ако нямаме камина?

Отначало децата просто взимали един от ежедневните си чорапи. После се появяват чорапи, направени специално за празника, по-големи и украсени. Днес много семейства сами ги шият и бродират върху тях името на всеки, за да не сбърка Дядо Коледа получателя.

Камината вече не е задължителна. Виждат се чорапи, окачени на таблата на леглото, на дръжката на врата, на ниско клонче на елхата или на перилата на стълбите. Традицията казва само, че трябва да са празни, на видно място и готови, преди децата да заспят. Книжката от 1821 г. говори за леглата толкова, колкото и за чорапите.

Във Франция онези, които предпочитат обувката, имат цялата история на своя страна: тя е с няколко века по-стара от чорапа. Нищо не пречи да се прави и двете, обувка за Никулден на 6 декември и чорап за 24-и. За да чакате по-лесно между двете дати, нашият адвентски календар отваря по едно прозорче всеки ден.