„Нощта преди Коледа“: историята на стихотворението, което определи образа на Дядо Коледа

Как стихотворението стига до вестник в Трой?

Според разказа, предаван в семейство Мур и цитиран от Columbia Magazine, всичко започва на Бъдни вечер 1822 г. в голяма къща в Манхатън, наречена Chelsea House. Клемънт Кларк Мур, преподавател по гръцки и иврит, чете на глас стихотворение, което е написал за шестте си деца. Той няма никакво намерение да го публикува.

Сред близките на семейството е Хариет Бътлър, приятелка от Трой, малък град на брега на Хъдсън, на север от Ню Йорк. Тя моли за разрешение да препише текста. Около година по-късно стихотворението е в ръцете на Орвил Л. Холи, главния редактор на Sentinel. По какъв точно път? Източниците се колебаят. Писмо от 1844 г. на издателя Норман Тътъл до Мур съобщава, че Холи го е получил от г-жа Сакет, съпругата на Даниъл Сакет. Местният историк на Трой Карл Джонсън оставя отворени и двете следи: Хариет Бътлър или Сара Сакет.

Вестникът го публикува на 23 декември 1823 г. под заглавието „Account of a Visit from St. Nicholas“, без подпис. Днес в Трой табела на River Street 225 отбелязва мястото, където е била редакцията. Самият Холи пази тайната. Едва на 20 януари 1829 г. той загатва за автора, като го представя като господин „с повече заслуги като учен и като писател от мнозина други с по-шумни претенции“.

Стихотворението обаче не чака автора си. Други вестници го препечатват година след година, често точно преди Коледа. То циркулира без име, като народна песен, и всеки читател, който го изрязва от вестника си, помага в американските домове да се утвърди една съвсем конкретна вечер: нощта на 24 декември.

Кой е бил Клемънт Кларк Мур?

Клемънт Кларк Мур е роден през 1779 г. и умира през 1863 г. Баща му, Бенджамин Мур, е президент на Columbia College и епископалски епископ на Ню Йорк. Синът завършва Колумбия пръв във випуска си, издава първия речник на иврита в Съединените щати и в продължение на четиридесет и четири години е член на настоятелството на университета. През 1822 г. току-що е назначен за преподавател по гръцка и еврейска литература в General Theological Seminary.

Columbia Magazine описва семейното имение: около тридесет акра в западната част на Манхатън, наречени Челси от дядо му, роден в Англия. Триетажната къща се е издигала на мястото на днешната Западна 23-та улица и Девето авеню. Част от тези земи днес е Clement Clarke Moore Park, на ъгъла на Западна 22-ра улица и Десето авеню.

Мур разказвал, че се е вдъхновил от „един едър и червендалест холандец“ от квартала, може би своя градинар. Познавал е и Вашингтон Ървинг, чиято „История на Ню Йорк“, излязла през 1809 г. и преиздадена през 1821 г., описва холандски свети Николай с лула. Дребният човек от стихотворението, с лулата, стисната между зъбите, и коремчето, което се тресе, дължи много на този портрет.

Защо подписва стихотворението едва през 1844 г.?

Името на Мур се появява за първи път през 1837 г. Същата година Чарлз Фено Хофман издава The New-York Book of Poetry при Джордж Диърборн и стихотворението е включено там, на страници 217 до 219, под името „Clement C. Moore“. Самият Мур го включва в стихосбирката си Poems едва през 1844 г., при Bartlett and Welford. В писмо от същата година той обяснява: написал е текста „не за да бъде публикуван, а за да забавлява децата ми“, и претендира за литературната собственост върху него, „колкото и малка да е стойността на тази собственост“. Преподавател в семинария, който издава научни трудове, явно не е държал да бъде известен най-напред с едно детско стихче.

Кой всъщност е написал „Нощта преди Коледа“?

Друго семейство твърди вече повече от сто и петдесет години, че стихотворението е дело на техния прародител. Хенри Ливингстън-младши е роден на 13 октомври 1748 г. в Пукипси, на Хъдсън, и умира там на 29 февруари 1828 г. Майор по време на американския поход срещу Канада през 1775 г., той по-късно става фермер и пише леки стихове, публикувани без подпис или само с инициала „R.“ в New York Magazine и Poughkeepsie Journal. Той никога не предявява претенции към стихотворението и нито едно известно издание не носи името му.

Тезата за Ливингстън се крепи на спомени. Синовете му Чарлз и Едуин, както и една съседка на име Елайза, по-късно разказват, че баща им им е чел стихотворението като свое още от 1807 г. Семейството твърди, че е притежавало ръкопис с поправки, написан от него. Той изчезнал при пожар в къща в Уисконсин.

1. 1807Според спомените на децата му Хенри Ливингстън-младши чете стихотворението в семеен кръг.
2. 1823Sentinel от Трой публикува стихотворението без име на автор на 23 декември.
3. 1828Смърт на Ливингстън. Синовете му казват, че намират вестникарска изрезка и чернова с поправки в кабинета му.
4. 1837Чарлз Фено Хофман приписва стихотворението на Clement C. Moore в The New-York Book of Poetry.
5. 1844Мур публикува стихотворението в стихосбирката си Poems.
6. 1859Семейство Ливингстън научава за претенцията на Мур. Едуин казва, че е загубил ръкописа при пожар.
7. 1899Внук на Сидни Ливингстън публикува първата публична претенция във вестника си в Лонг Айлънд.
8. 1920Christian Science Monitor посвещава статия на тезата за Ливингстън на 4 август.

През 1999 г. Мери Ван Дюзен, потомка на Ливингстън, се обръща към Доналд Фостър, преподавател по английски във Vassar College и специалист по установяване на авторството на анонимни текстове. Книгата му Author Unknown, излязла при Henry Holt през 2000 г., заключава в полза на Ливингстън. Аргументите му: анапестният тристъпен размер, който Ливингстън често използвал, необичайна употреба на думата „all“, холандските имена на елените, които подхождат на човек с холандски корени, и Мур, за когото се говорело, че мрази тютюна и никога не би сложил лула в устата на героя си.

Отговорът не закъснява. Историкът Стивън Нисенбаум, автор на The Battle for Christmas, заключава през 2001 г., че Мур наистина е авторът: „Вярвам, че е той.“ Той поставя стихотворението в кръга на Джон Пинтард и нюйоркските първенци, които тогава си изграждали холандско минало. Търговецът на ръкописи Сет Калър и изследователят Скот Норсуърти също публикуват подробни опровержения.

През 2016 г. Макдоналд П. Джаксън, бивш преподавател в Оклъндския университет в Нова Зеландия, издава при McFarland изследване по количествена стилистика. Тестовете му поставят известните стихотворения на Мур на страната на Мур, а коледното стихотворение „систематично по-близо“ до стиховете на Ливингстън. През 2023 г. Том А. Джерман стига до обратното заключение: от седемнадесет теста с програма за установяване на авторство шестнадесет посочват Мур. Спорът остава открит и всеки лагер има своите числа.

Защо елените са се казвали Dunder и Blixem?

В Sentinel от 1823 г. осемте елена са извикани в този ред: Dasher, Dancer, Prancer, Vixen, Comet, Cupid, Dunder и Blixem. Последните две имена не са английски. „Donder en Blixem“ на холандски означава „гръм и мълния“, разговорно възклицание в холандските семейства в щата Ню Йорк.

После имената се променят. Според една хипотеза, цитирана от Mental Floss, Blixem става Blixen, за да се римува с Vixen, а после Blitzen под перото на Мур през 1844 г. В копията, които Мур преписва на ръка в края на живота си, се чете „Donder and Blitzen“. Антологията на Едмънд Кларънс Стедман An American Anthology също приема тази форма през 1900 г. В началото на XX век Donder често става Donner.

Тези осем елена не са били първите. Две години по-рано, през 1821 г., една нюйоркска книжка вече показва един-единствен елен, който тегли шейната на „Sante Claus“. Стихотворението от 1823 г. добавя още седем и дава име на всеки от тях. Разказваме тази родословна история в откъде идват елените на Дядо Коледа, а целия впряг с имената му в как се казват елените на Дядо Коледа.

Какво промени стихотворението в историята на Дядо Коледа?

Преди 1823 г. гостът в Ню Йорк няма определена дата. Свети Николай традиционно идва на 6 декември, в деня на своя празник. Книжката от 1821 г. вече говори за нощта срещу Коледа. Стихотворението още с първия си ред врязва тази дата в паметта на всички, които го научават наизуст: „’Twas the night before Christmas“.

Текстът въвежда и точна последователност, почти списък с действия, която оттогава почти не се е променила. Прочетете го отново и ще откриете:

• чорапи, „окачени грижливо край камината“, в надежда за посещението му;
• заспали деца, които сънуват захарни бонбони, и родители, които току-що са си легнали;
• миниатюрна шейна и осем мънички елена, които кацат на покрива;
• слизане през комина с един скок;
• чувал с играчки, чорапи, напълнени в тишина, и пръст, допрян отстрани на носа, за да се изкачи обратно;
• отлитане във въздуха и пожелание към всички, преди да изчезне.

Минаването през комина заслужава собствена папка, с корените си във вярванията, свързани с огнището: отворихме я в защо Дядо Коледа минава през комина. Стихотворението допринася и разказвачът да е буден родител, свидетел на сцена, която децата никога не виждат. Това и до днес е гледната точка на повечето коледни истории.

Накрая то рисува съвсем мъничък герой. Гостът от 1823 г. е „весел стар елф“, достатъчно малък, за да се побере в миниатюрна шейна. Ще са нужни гравюрите на Томас Наст, от 1863 г. нататък, за да получи ръст на човек. Говорим за това в Дядо Коледа елф ли е? Разследване на една дума от 1823 г., където част от текста е посветена на въпроса за елфа.

Как стихотворението се превръща в ритуал на Бъдни вечер?

Успехът минава през картината. През 1855 г. една от дъщерите на Мур, Мери К. Огдън, рисува Chelsea House за илюстровано издание. Около 1862 г. нюйоркският издател Дж. Г. Грегъри публикува версия с илюстрации на Ф. О. К. Дарли, чийто екземпляр Библиотеката на Конгреса пази във фонда си за редки книги. През 1912 г. Джеси Уилкокс Смит подписва издание, което и днес може да се чете свободно в Project Gutenberg. През 1931 г. идва ред на Артър Ракъм, английския илюстратор на приказки.

По време на Голямата депресия, през 1934 г., художникът Хелмут Ф. Томс създава серия илюстрации към стихотворението в рамките на проект на Public Works Administration, федералната агенция за големи обществени работи от времето на Новия курс.

В Колумбия, университета на Мур, годишният празник Yule Log отдавна включва четене на стихотворението. В милиони семейства сцената се повтаря всеки 24 декември, често в часа за лягане. Някои родители след това хвърлят поглед на проследяването на Дядо Коледа, за да проверят докъде е стигнала шейната.

Преведено ли е стихотворението?

Да, многократно. На френски то се разпространява под заглавията „Une visite de saint Nicolas“ или „La Nuit avant Noël“, а първият му стих става „C’était la nuit avant Noël“. Енциклопедията Уикипедия изброява около двадесет версии на други езици, от немски до японски. През 2013 г. младата композиторка Алма Дойчер дори пише мелодия по оригиналния текст.

Къде могат да се видят ръкописите?

В края на живота си Мур преписва стихотворението на ръка за приятели. Известни са четири автографни копия. Три са в музеи, сред които New-York Historical Society, научното дружество, основано от Джон Пинтард през 1804 г. Четвъртото, подписано през 1860 г. и подарено на приятел, е продадено през декември 2006 г. за 280 000 долара чрез Heritage Auctions на ръководител на медийна компания, останал анонимен.