Дядо Коледа елф ли е? Разследване на една дума от 1823 г.

Защо казват, че Дядо Коледа е елф?

Всичко тръгва от един-единствен стих, но останалата част от поемата върви в същата посока. Още преди да се появи думата *elf*, разказвачът, събуден посред нощ, вижда да пристигат „a miniature sleigh, and eight tiny reindeer“, миниатюрна шейна и осем мънички елена. Кочияшът е „a little old driver, so lively and quick“, дребно старче, живо и пъргаво.

Портретът, който следва, е на дребничък персонаж. Той е „dressed all in fur, from his head to his foot“, покрит със сажди и пепел, и прилича на пътуващ търговец, който развързва вързопа си. Има „a little round belly“, малко кръгло коремче, „droll little mouth“, извита като лък, и стиска между зъбите си лулата. Поемата трупа *little*, *tiny* и *miniature*, сякаш за да смали всичко до мащаба на един покрив.

После идва излизането. Гостът слага пръст отстрани на носа си, кимва и се изкачва обратно през комина. За старец с обикновен ръст подвигът би бил абсурден. За елф е почти нещо обичайно. През 2014 г. статия на Университета „Канизиус“ в Бъфало обобщава Дядо Коледа от поемата така: „a little guy“, дребен човечец, способен да се качва и слиза по комините с ловкостта на призрак.

Какво е означавала думата „elf“ през 1823 г.?

Английската дума *elf* идва от староанглийското *ælf*. Тя има роднини във всички германски езици: *álfr* в старонорвежки, *alp* в старовисоконемски, където означава зъл дух. Езиковедите я свързват с корен, който означава „бял“, същия като в латинското *albus*. Първоначалният елф може би е бил „белият“, „светлият“. Следата му се открива в имена като Алфред, буквално „съветът на елфите“.

Тези първи елфи не били малки. През 1590 г. в *The Faerie Queene* Едмънд Спенсър още говори за същества с човешки ръст. Обратът става по същото време, в театъра. В „Сън в лятна нощ“, около 1595 г., Шекспир извежда на сцената мънички, въздушни елфи. Заедно с поета Майкъл Дрейтън той налага за два века представата, че елфът, като феята, е джобно създание.

Точно този смисъл е имал предвид авторът от 1823 г.: малко, живо, малко палаво същество, дошло от друг свят. Единайсет години по-рано, през 1812 г., братя Грим публикуват приказката „Джуджетата и обущарят“, в която две човечета, *Wichtelmänner* в немския оригинал, всяка нощ тайно довършват обувките на беден обущар. Когато съпрузите им ушиват дрехи, за да им благодарят, те си тръгват с танци и повече не се връщат. Джудже, което работи нощем, за да зарадва някого, без да се показва: образът е имал с какво да хареса на автора на една коледна поема.

А френската дума „lutin“?

На френските ни страници стихът на Мур гласи *un vrai joyeux vieux lutin*, а думата *lutin* идва от много по-далеч. Според речника Trésor de la langue française *lutin* произлиза от латинското *Neptunus*, бога на морето, превърнал се в езически демон в края на Античността. Кретиен дьо Троа пише *netun* около 1176 г., Вас пише *luitun*. Думата вероятно е била притеглена към *nuit*, „нощ“, защото тези духове излизали нощем, а после към *luitier*, „боря се“. Дю Беле пише *lutin* през 1558 г., а от 1680 г. думата означава и живо, палаво дете. Затова преводът на *jolly old elf* като „joyeux vieux lutin“ е точно попадение.

Бил ли е Дядо Коледа малък още преди 1823 г.?

Две години преди поемата, през 1821 г., нюйоркският печатар Уилям Б. Гили издава малка джобна книжка, *The Children’s Friend*, подарявана за Нова година на деца „от пет до дванайсет години“. В нея е поемата *Old Santeclaus with Much Delight*, без име на автор, илюстрирана с осем цветни гравюри. Това са първите публикувани изображения на Дядо Коледа и първото използване на литографията в САЩ.

Този Santeclaus пристига в навечерието на Коледа, а не на 6 декември, деня на свети Николай. Той кара елен над покривите и снежните простори и вече носи червено. Запазва и една по-строга черта: на непослушните деца оставя дълга черна брезова пръчка. Книжката не уточнява ръста му. Гравюрите обаче го показват по покривите, в мащаба на комините.

Още по-рано, през 1809 г., Вашингтон Ървинг превръща свети Николай в нюйоркски персонаж в своята *История на Ню Йорк*. Университетът „Канизиус“ подчертава: Николай на Ървинг още не е веселият стар елф, когото познаваме. За цялата история на прехода от епископа към нюйоркския персонаж прочетете истинската история на Дядо Коледа.

Как е пораснал Дядо Коледа?

Главният виновник се казва Томас Наст. Пристигнал в САЩ около шестгодишен, през 1846 г., той рисува за *Harper’s Weekly* по време на Гражданската война. На 3 януари 1863 г., на корицата, първият му Дядо Коледа раздава подаръци в лагер на Съюза, с жилетка на звезди и раиран панталон. Между 1863 и 1886 г. Наст публикува в списанието 33 коледни рисунки.

Рисунка след рисунка той утвърждава персонажа. Според Университета „Канизиус“ Наст превръща Дядо Коледа от „веселия стар елф“ на Мур, дребен човечец, в добродушен великан с бяла брада, и го рисува по-голям от реалния ръст, защото така го очакваме. През 1866 г. го показва в работилницата му как прави люлеещи се кончета и шие рокли за кукли, с дневник за поведението на децата подръка.

1. 1821*The Children’s Friend*: първите гравюри на Santeclaus, по покривите, с елен.
2. 1823Поемата от Трой го описва като „jolly old elf“ с миниатюрна шейна.
3. 1863Първият Дядо Коледа на Томас Наст на корицата на *Harper’s Weekly*.
4. 1866Наст го показва в работилницата му, сред играчките.
5. 1881„Merry Old Santa Claus“, най-известният портрет на Наст.

Художественият музей на Делауеър, който пази фонд с творби на Наст, му приписва и първите споменавания на Дядо Коледа, който живее на Северния полюс и държи работилница. Човек, който ръководи фабрика за играчки в световен мащаб, едва ли би се побрал в миниатюрна шейна. Елфът от 1823 г. изчезва от изображенията, както разказва статията ни на колко години е Дядо Коледа.

Нисе и томте: северните братовчеди на Дядо Коледа

В Скандинавия родството между Дядо Коледа и малките същества е още по-пряко. Датският и норвежкият *nisse*, шведският *tomte* и финландският *tonttu* са домашни духове от фолклора. Живеят под пода на фермата, обора или плевнята, бдят над животните и помагат в работата, ако се държиш добре с тях. Засегнати, погаждат лоши номера.

Ръстът им варира според разказите. Една шведска традиция говори за един лакът, около 60 сантиметра, един шведско-американски източник за 60 до 90 сантиметра. Описват ги с червена шапчица и дрехи от сива вълна. Традиционният датски нисе е голобрад като дете: брадата идва по-късно. На Бъдни вечер им оставят купичка каша, с масло, мед или, в Норвегия, *rømmegrøt*, каша със сметана.

През XIX век тези пазители на фермата стават носители на подаръци. Още през 40-те години на века датски художници показват нисето да носи коледните дарове. В Швеция Йени Нюстрьом илюстрира за Виктор Рюдберг „Приключенията на малкия Виг в навечерието на Коледа“ през 1875 г., а после и поемата *Tomten* през 1881 г. Националният музей в Стокхолм я смята за първата шведска художничка, придала на традиционния Дядо Коледа собствен характер. Така се ражда *jultomte*, коледният томте.

Самото име разказва за тази среща. Според една хипотеза *nisse* идва от Нилс, датската форма на Николай, което би го направило малък роднина на свети Николай. Думата *tomte* пък идва от *tomt*, парцела, върху който се строи къщата. За да видите как наричат Дядо Коледа във всяка северна страна, прочетете имената на Дядо Коледа по света.

Откъде идват елфите от работилницата?

Ако Дядо Коледа е пораснал, кой е поел ролята на елфа? Цял екип. Често се пише, че Луиза Мей Олкът, бъдещата авторка на „Малки жени“, първа е заговорила за коледни елфи в сборник, озаглавен *Christmas Elves*, написан около 1855 г. Library of America призовава към предпазливост: Олкът е била на двайсет и три години, сборникът никога не е публикуван, а ръкописът е изгубен или унищожен. Никой не знае как са изглеждали нейните елфи.

Първото широко разпространено изображение е по-добре документирано. През 1873 г. коледната корица на *Godey’s Lady’s Book*, женско списание от Филаделфия, показва Дядо Коледа сред играчки и елфи, с надпис: „Ето представа за приготовленията, които се правят, за да получат децата играчките си за Коледа.“ През 1876 г. Остин Томпсън публикува *The House of Santa Claus*, приказно представление за неделните училища, което подема идеята.

• 1932 г.: Уолт Дисни пуска късометражния филм *Santa’s Workshop*, в който Дядо Коледа и елфите му подготвят обиколката.
• 1964 г.: „Рудолф, червеноносият елен“, куклена анимация кадър по кадър, дава на елфите водеща роля.
• 1985 г.: „Дядо Коледа: Филмът“ ги представя като гилдия от занаятчии, които правят играчките на ръка.
• 1994 г.: в комедията „Дядо Коледа“ (The Santa Clause) елфите се играят от деца и тийнейджъри.

Оттогава разпределението на ролите е стабилно: Дядо Коледа с човешки ръст, а около него елфи, които майсторят, опаковат и наглеждат елените. Нашите елфи имат своя страница, а занаятът им е описан подробно в статията ни кои са елфите на Дядо Коледа.

Човек, отгледан от вълшебни същества

Няколко разказа са решили въпроса по свой начин: Дядо Коледа не е елф, но е израснал сред тях. Първият е на Л. Франк Баум, автора на „Магьосникът от Оз“. В *The Life and Adventures of Santa Claus*, издадена през 1902 г. с илюстрации на Мери Каулс Кларк, бебе е намерено в гората Бързи от Ак, „горския господар на света“. Нимфата Нечиле го осиновява и го нарича Неклаус, а Клаус е умалителното.

Баум настоява на едно: Клаус е смъртен, расте ден след ден сред безсмъртните. Текстът дори уточнява, че той „никога не е бил много висок човек“. Рилите, пазителите на цветята, му дават багрилата си, за да боядисва играчките. Нуките, пазителите на животните, накрая позволяват на два елена, Глоси и Флоси, да теглят шейната му, но само в навечерието на Коледа. Когато остарява, Ак предлага на безсмъртните да му дарят Мантията на безсмъртието. Гласуването е в негова полза и оттогава мантията е част от същността му.

Схемата се връща по телевизията през 1970 г.: в *Santa Claus Is Comin’ to Town* на Rankin/Bass бебето Крис е прибрано от Крингъл, семейство елфи, които правят играчки. През 2003 г. филмът „Елф“ на Джон Фавро обръща ситуацията. Бебе от сиропиталище се пъхва в торбата на Дядо Коледа, пристига на Северния полюс и израства сред елфите, осиновено от Татко Елф в ролята на Боб Нюхарт. Бъди, изигран от Уил Феръл, се мисли за елф чак до зряла възраст. При снимките са заложили на принудителната перспектива, а не на дигиталните ефекти, за да изглежда той огромен до тях.