Откъде са дошли елените на Дядо Коледа? От книжката от 1821 г. до Рудолф

Кога еленът се появява за първи път с Дядо Коледа?

През 1821 г. нюйоркският печатар Уилям Б. Гили издава малка брошура, озаглавена The Children’s Friend: A New-Year’s Present, to the Little Ones from Five to Twelve. Тя съдържа анонимно стихотворение, известно днес по първия си стих, „Old Santeclaus with Much Delight“, и осем оцветени гравюри. Това е най-старата известна публикация, в която елен тегли шейната на Дядо Коледа. Библиотеката „Байнеке“ на Йейлския университет пази един екземпляр.

На първата гравюра един-единствен елен без име тегли шейна с табела: „REWARDS“, наградите. Старецът носи подаръци на послушните деца. За останалите оставя брезова пръчка, която текстът представя като средство, отредено от Бога за наказване на децата. Далеч сме от днешния снизходителен герой.

Книжката променя и датата. Посещението вече не е на 6 декември, деня на свети Николай, а в нощта срещу Коледа. Нито авторът, нито художникът са установени. Специалистът по атрибуции Дон Фостър предполага, че това е дело на Клемънт Кларк Мур, но хипотезата остава спорна. Разказваме как се ражда героят в истинската история на Дядо Коледа.

Как Дядо Коледа стига до осем елена?

На 23 декември 1823 г. вестник „Сентинел“ от град Трой, щата Ню Йорк, публикува без подпис „A Visit from St. Nicholas“. През 1837 г. то е приписано на Клемънт Кларк Мур, който го включва в своите „Poems“ през 1844 г.; други го приписват на Хенри Ливингстън. Разказвачът вижда да пристигат „миниатюрна шейна и осем мънички елена“, които после се изкачват „до покрива“ с товара играчки.

Във версията, отпечатана в Трой, последните два елена се казват Дъндър и Бликсем, от нидерландските думи за „гръм“ и „светкавица“, намигване към холандското минало на Ню Йорк. Мур ги преименува на Дондър и Блицен в изданието си от 1844 г., за да ги доближи до немския. Формата Донър се налага едва в началото на XX век.

Осем не става свещено число за един ден. През 1902 г. Л. Франк Баум, авторът на „Магьосникът от Оз“, публикува The Life and Adventures of Santa Claus с впряг от десет елена, чиято водеща двойка се казва Флоси и Глоси. И все пак децата запомнят списъка от 1823 г. Преводите на имената се различават в различните издания и ги сравняваме в имената на елените на Дядо Коледа.

Защо елени, а не коне?

Нито книжката от 1821 г., нито стихотворението от 1823 г. обясняват избора си. Знаем, че за европейските читатели еленът отдавна е емблематичното животно на Далечния север и че гост, дошъл от студа, трудно би пристигнал с каруца. Два стари документа показват откога се разпространява този образ.

Около 890 г. богат норвежец на име Отар, или Охтере, разказва за пътешествията си на крал Алфред Велики в Англия. Той живее по на север от всички други норвежци, в Холугаланд. Притежава още шестстотин опитомени елена, които не е продал, сред тях шест много ценни „примамващи“ елена, с които саамите ловят дивите елени. Освен тях има само двайсет говеда, двайсет овце и двайсет свине. Разказът му, вмъкнат в английски превод на историка Орозий, съдържа първата поява на думата за елен на староанглийски, във формата hranas.

През 1673 г. във Франкфурт излиза „Lapponia“ на Йоханес Шеферус, професор в Упсала. Трудът, поръчан от канцлера на университета Магнус Де ла Гарди, трябва, наред с другото, да опровергае един слух: в Европа се говорело, че шведските победи се дължат донякъде на магията на саамите. Шеферус никога не е ходил в Лапландия. Той се опира на разказите на пастори от северна Швеция и на саамски предмети от частни колекции.

Книгата е преведена на английски в Оксфорд през 1674 г., на немски през 1675 г., на френски през 1678 г. и на нидерландски през 1682 г. Сред 26-те ѝ дърворезби една показва човек, седнал в шейна, теглена от елен. За поколения читатели Лапландия е преди всичко това: сняг, ниска шейна и впрегнат елен.

Откъде идва думата reindeer?

Английското reindeer е заето от скандинавските езици, като староисландското hreindýri или шведското rendjur. Първата част, rein, идва от германски корен с неясен произход, вероятно свързан с рогата на животното. Втората, deer, първоначално означава всяко животно. След разказа на Отар думата се появява отново в английския едва около 1440 г.

Кой отглежда истинските елени? Саамските еленовъди от Лапландия

Саамите живеят в северна Норвегия, Швеция, Финландия и на Колския полуостров в Русия. Nordregio, изследователският институт на Северния съвет на министрите, оценява броя им между 65 000 и 100 000: около 40 000 в Норвегия, от 15 000 до 25 000 в Швеция, около 10 000 във Финландия и около 2 000 в Русия. Това са оценки, защото нито една от тези страни не преброява етническия произход. Nordregio брои десет саамски езика. Само част от саамите отглеждат елени.

В Норвегия еленовъдите работят заедно в сиида, група собственици, които съвместно пасат елените на определена територия. През 2006-2007 г. в страната има 556 сииди и 2 936 души, които живеят от еленовъдство. Занаятът се променя през 60-те години на XX век с това, което Международният център за еленовъдство нарича революцията на моторната шейна, последвана от АТВ-та, мотоциклети и хеликоптери. Основният продукт е месото, заедно с кожите, костите и рогата.

• Норвегия: около 241 000 елена през 2007 г., стадо, което се колебае около 200 000 глави.
• Швеция: около 220 000 елена през 2007 г., между 150 000 и 300 000 през XX век.
• Финландия: около 207 000 елена през 2004-2005 г., с връх над 250 000 през 70-те и 80-те години.
• Белези на ушите: всяко еленче трябва да носи регистрирания белег на собственика си преди 31 октомври на първата си година; в Швеция има около двайсет одобрени резки, комбинирани по около трийсет начина, всеки със свое име.

В Норвегия законът за еленовъдството от 2007 г. обвързва правото да притежаваш елени в саамската пасищна зона с белег на ухото, а за него трябва да си саам и еленовъдството да е основен занаят на самия човек, на родител или на баба или дядо. В Швеция администрацията на областта определя таван на броя елени за всяко саамско село, но не и за всеки собственик. Преброяванията се правят през пролетта, преди раждането на малките.

Как истински елени пристигат в Америка?

В Аляска думата reindeer означава само домашните животни; дивите им братовчеди от същия вид се наричат карибу. През 1891 г. мисионерът Шелдън Джаксън и Уилям Т. Лоп довеждат първите елени от Сибир. Резултатите разочароват и Джаксън се обръща към Лапландия: той набира еленовъди чрез обяви в скандинавските вестници и първа група пристига през 1894 г.

1. 1891Шелдън Джаксън и Уилям Т. Лоп внасят първите елени от Сибир в Аляска.
2. 1894Пристига първа група саамски еленовъди, които трябва да обучат местни чираци.
3. 1898Правителствена експедиция: над 500 елена и техните еленовъди минават през Ню Йорк, после Сиатъл, на път за Аляска.
4. 1900Договорите изтичат: някои остават, други тръгват към златната треска или се връщат в Лапландия.
5. 1926Lomen Company и универсалните магазини Macy’s започват коледни шествия с Дядо Коледа и впрягове от елени.

Експедицията от 1898 г. е отговор на закон от 18 декември 1897 г., който отпуска 200 000 долара, защото Джаксън се опасява от глад сред златотърсачите в Клондайк. Договорът, подписан на 24 януари 1898 г., предвижда две години работа, безплатно лечение и училище за децата. Заедно със съпругите и децата групата наброява 170 души, саами, норвежци, шведи и финландци.

През 20-те години стадата в Аляска далеч надхвърлят 100 000 глави и фирмата на братя Ломен иска да продава месото и кожите им в цялата страна. През 1926 г. тя се съюзява с Macy’s, за да организира коледни шествия, в които Дядо Коледа пристига с шейни, теглени от истински елени, водени от саамски и местни еленовъди. Първият Дядо Коледа на тези шествия се казва Матис Ивар Клементсен Нилика. Портланд, Сейнт Пол, Бостън, Чикаго и Бруклин им се радват до 30-те години.

Ломен публикуват във вестниците и фалшиви детски писма, които питат дали Дядо Коледа ще дойде с елените си. Международният център за еленовъдство, който разказва епизода, вижда в Карл Ломен, наричан „кралят на елените“, един от създателите на търговската версия на Дядо Коледа и неговия впряг. За да напишете истинско писмо, без търговски задни мисли, минете през нашата страница за писма.

Откъде идва Рудолф, еленът с червения нос?

Рудолф се ражда в един офис в Чикаго. През 1939 г. веригата универсални магазини Montgomery Ward възлага на един от своите рекламни текстописци, Робърт Л. Мей, завършил Дартмут през 1926 г., коледна книжка, която да се подарява на децата. Мей избира елен и го превръща в грозно патенце с голямо сърце. По-късно казва, че се е вдъхновил от собственото си детство на срамежливо, дребно момче, което никога не избират първо в отборите.

Той пише текста за около петдесет часа, в една ужасна година: съпругата му Евелин, болна от рак, умира на 28 юли 1939 г. Денвър Гилън, художник от графичния отдел на веригата, отива с него и дъщеря му Барбара в зоопарка, за да изучават елените. Разпространението започва на 1 ноември 1939 г. и през сезона са раздадени 2,4 милиона екземпляра. Заради липсата на хартия по време на войната преизданието чака до 1946 г.: още 3,6 милиона екземпляра.

На 1 януари 1947 г. ръководството на Montgomery Ward прехвърля правата на Мей, задлъжнял заради болничните разходи на първата си съпруга. Шуреят му Джони Маркс композира песен през 1949 г. Джийн Отри я записва на 27 юни 1949 г., Columbia я издава през септември и тя стига до първото място в американските класации по продажби на Коледа 1949 г.: 1,75 милиона плочи през първия сезон, общо 12,5 милиона за неговата версия.

На 6 декември 1964 г. NBC излъчва кукления анимационен филм, продуциран от Videocraft International, бъдещата компания Rankin/Bass, в рамките на General Electric Fantasy Hour. Разказвач е Бърл Айвс. В него срещаме Хърми, елф, който мечтае да стане зъболекар, и острова на изоставените играчки. Филмът се излъчва всяка година от 1964 г. насам, най-дълго излъчваната коледна програма в американската телевизия. Песента ще намерите сред нашите коледни песни.

Женски ли са елените на Дядо Коледа?

Въпросът се връща всяка зима и има сериозна основа. Според Департамента по риболов и лов на Аляска северният елен, или карибу, е единственият член на семейство еленови, при който и двата пола имат рога. Рогата на възрастните мъжкари са големи и масивни, а тези на женските по-къси и по-тънки.

Всичко зависи от календара на опадането на рогата. Най-големите мъжкари губят своите в края на октомври, след размножителния период. Младите мъжкари и небременните женски ги запазват до април, а бременните женски до раждането на малкото, в края на май или началото на юни. Затова елен, който на 24 декември още носи големи рога, вероятно е женска или млад мъжкар. Големите мъжкари вече са с голи глави.

Как изглежда истинският северен елен?

• Тегло: от 80 до 120 кг за възрастна женска, средно от 159 до 182 кг за мъжкар, с рекорди до 318 кг.
• Копита: широки и вдлъбнати, те се разтварят, за да държат животното върху снега, и служат за гребла, когато плува.
• Пътувания: някои стада мигрират до 640 км между летните и зимните си пасища и могат да изминат 80 км за един ден.
• Зимно меню: лишеи, прочутият „еленов лишей“, сухи острици и малки храсти като боровинката.
• Очи: отразяващият слой в дъното на окото преминава от златист през лятото към тъмносин през зимата, според изследване на University College London и Университета в Тромсьо, публикувано през 2013 г.

Могат ли елените да летят?

Нито един стар текст не казва това за елена на Дядо Коледа преди 1821 г., когато той вече профучава „над комините“. Още по-назад във времето „еленовите камъни“ от Монголия и Алтай, надгробни стели на поне 3 000 години, често изобразяват еленови животни с издължени рога, които сякаш излитат. Понякога се чете, че летящите елени идват от шамани, които консумирали мухоморка: Международният център за еленовъдство смята повечето от тези разкази за фантазии и неточни. В селото обяснението е по-просто и може да се разгледа на картата на селото.