Откога Дядо Коледа има шейна? Историята на едно летящо превозно средство

Как е пътувал свети Николай преди шейната?

Европейският свети Николай никога не е имал нужда от елени. Той не е живял близо до Полярния кръг. В Лотарингия вестници от 1898, 1914 и 1921 г., запазени в Gallica, го показват яхнал магаре, магарица или магаренце, а Fondation Napoléon описва светец, който се завръща всяка година „заедно с магаре, превито под лакомствата“.

В Нидерландия Синтерклаас пристига с кораб и после обикаля на кон. Децата слагат морков или сено в обувките си за ездитното му животно. И в двата случая пътникът остава на земята или почти: минава от къща на къща със скоростта на товарно животно.

Първият свети Николай, който лети, е американски и няма шейна. Уошингтън Ървинг издава своята „История на Ню Йорк“ през 1809 г., а във второто издание от 1812 г. добавя сън: един холандски заселник вижда светеца да пристига „над върховете на дърветата“ в същата каруца, с която всяка година носи подаръците на децата. Светецът запалва лулата си, слага пръст отстрани на носа си, качва се обратно в каруцата и отлита над дърветата.

Запомнете този пръст до носа: ще го срещнем отново единайсет години по-късно, когато Дядо Коледа се изкачва обратно по комина. За цялата история на лотарингското магаре и холандския кон прочетете Кой е бил свети Николай?.

През коя година Дядо Коледа получава шейната си?

Отговорът се побира в една дата: 1821 г. Тогава нюйоркският издател Уилям Б. Гили публикува книжка, озаглавена The Children’s Friend, „новогодишен подарък за малчуганите от пет до дванайсет години“. Стихотворението в нея, анонимно, се казва „Old Santeclaus with Much Delight“. Осемте му цветни гравюри са първото използване на литографията в САЩ.

Гостът, наречен Сантеклаус, пристига „от Севера“ всяка нощ срещу Коледа. Той кара шейна, теглена от един-единствен елен, която профучава над комините. Една от гравюрите го показва кацнал на покрив. Това е първата известна публикация, която споменава и илюстрира шейната и елена на Дядо Коледа, и, както подчертава St. Nicholas Center, посещението вече е на 24 декември, а не на 6-и.

Защо шейна? Книжката не обяснява и нито един документ от епохата не ни казва какво е мислил анонимният ѝ автор. Знаем само, че през XIX век в североизточните щати шейната с кон е част от зимата, дотолкова, че има свои надбягвания и песни, както ще видим по-долу. Въпросът за елена е разгледан в Откъде са дошли елените на Дядо Коледа?.

1. 1812Във второто издание на книгата на Уошингтън Ървинг свети Николай прелита над дърветата в каруца.
2. 1821Първата шейна, теглена от един-единствен елен, в книжката The Children’s Friend.
3. 1823Стихотворението „A Visit from St. Nicholas“: миниатюрна шейна и осем елена с имена.
4. 1863Томас Наст рисува шейната на корицата на Harper’s Weekly.
5. 1939Рудолф, еленът с червения нос, води шейната през мъглата.

Кой накарва шейната на Дядо Коледа да лети?

На 23 декември 1823 г. вестник „Трой Сентинел“ публикува без подпис „Account of a Visit from St. Nicholas“. През 1837 г. то е приписано на Клемънт Кларк Мур, който го включва в своите „Poems“ през 1844 г.; някои изследователи го приписват на Хенри Ливингстън-младши. Разказвачът, събуден от шум на поляната, отваря прозореца и вижда „миниатюрна шейна и осем мънички елена“, водени от „едно старо човече, кочияш тъй жив и бърз“.

Стихотворението добавя онова, което липсва в книжката от 1821 г.: самия полет. Елените се издигат към покрива като сухи листа, вдигнати от урагана, „с шейна, пълна с играчки“. След като работата е свършена, гостът слага пръст отстрани на носа си, както при Ървинг, изкачва се обратно по комина, скача в шейната и подсвирква на впряга си. Всички отлитат „като пух от магарешки бодил“.

Думата „миниатюрна“ има значение. През 1823 г. шейната е малка, защото и Дядо Коледа е малък: стихотворението го описва като „стар елф“, достатъчно дребен, за да мине през комина. Той ще порасне с илюстрациите, а заедно с него и шейната му. Осемте имена от впряга и вариантите им са описани подробно в Как се казват елените на Дядо Коледа?.

Защо шейните и звънчетата стават коледни песни?

През XIX век в Нова Англия шейната с кон служи за придвижване, но и за надбягвания. През септември 1857 г. в Бостън издателят Оливър Дитсън публикува „The One Horse Open Sleigh“, песен на Джеймс Лорд Пиърпонт. Стари местни хроники от Медфорд, Масачузетс, твърдят, че е вдъхновена от надбягванията с шейни в града. В нея изобщо не става дума за Коледа.

Тя се свързва с Коледа едва през 60-те и 70-те години на XIX век под заглавието, с което я познаваме: „Jingle Bells“. Звънчетата на коня се превръщат в звънчетата на впряга на Дядо Коледа. На 16 декември 1965 г. астронавтите от „Джемини 6“, Уоли Шира и Том Стафорд, я изпълняват от капсулата си в орбита, единият на хармоника, другият със звънчета за шейна.

През 1864 г. в Ню Парис, Охайо, Бенджамин Ханби написва „Up on the Housetop“. Специалистът Уилям Стъдуел я представя като първата коледна песен, посветена основно на Дядо Коледа. В нея елените спират на покрива, докато стопанинът им слиза с играчките си, сцена, която Ханби вероятно е заел от стихотворението от 1823 г. За да изпеете и други, отидете на нашата страница коледни песни.

Как шейната влиза в картините?

На 3 януари 1863 г., в разгара на Гражданската война, корицата на Harper’s Weekly показва първия Дядо Коледа на Томас Наст. Homestead Museum в Калифорния я описва така: Дядо Коледа седи в задната част на шейната си, елените му търпеливо чакат под арка с надпис „Welcome Santa Claus“, до голямо американско знаме. Той раздава подаръци на войниците от Съюза.

Massachusetts Historical Society преброява 33 изображения на Дядо Коледа, нарисувани от Наст за Harper’s Weekly между 1863 и 1886 г. Списанието се печата черно-бяло: читателите си представят цвета на шейната така, както и цвета на палтото.

След това впрягът прекосява Атлантика. Според Библиотеката на Конгреса митологията за шейната и летящите елени стига до Великобритания през 60-те години на XIX век, а Father Christmas я възприема, като се слива със Санта Клаус през 70-те години. През 1889 г. поетесата Катрин Лий Бейтс дори кара Баба Коледа да поиска място в шейната, история, която разказваме в Има ли Дядо Коледа съпруга?.

Шейната има и своите писатели. От 1920 до 1943 г. Дж. Р. Р. Толкин всяка година пише на децата си писма, подписани Father Christmas. В тях той описва Дядо Коледа, който доставя подаръците си през комина с шейна, теглена от летящи елени.

Шейната през XX век: Рудолф, радари и детски въпроси

През XX век шейната се сдобива с пътници и втори пилоти. През 1902 г. Л. Франк Баум, авторът на „Магьосникът от Оз“, публикува The Life and Adventures of Santa Claus и впряга десет елена, сред които Флоси и Глоси. През 1939 г. Робърт Л. Мей пише за магазините Montgomery Ward историята на Рудолф: в една мъглива вечер Дядо Коледа слага начело на впряга елена със светещия нос, за да осветява пътя на шейната.

Шейната влиза дори във военните архиви. На 24 декември 1948 г. американските военновъздушни сили разпространяват съобщение за неидентифицирана шейна, теглена от осем елена, на 14 000 фута височина, с курс 180. Седем години по-късно, през 1955 г., една погрешно отпечатана реклама дава на децата от Колорадо Спрингс номера на център за противовъздушна отбрана: така започва ежегодното проследяване от NORAD, което разказваме в Как Дядо Коледа разнася всички подаръци за една нощ?.

Децата пък приемат шейната много сериозно. През 2015 г. психолозите Андрю Щулман и Рейчъл Ю от Occidental College разпитват 47 деца на възраст от 3 до 9 години. 96 % от тях казват, че Дядо Коледа лети в шейна, теглена от елени. Това е и подвигът, който най-трудно обясняват: само 12 от 47 деца предлагат механизъм за този полет.

Останалите отговарят, че шейната просто лети. В селото смятат, че това е много добър отговор. Вечерта на 24-ти можете да проверите траекторията ѝ в проследяването на Дядо Коледа и да посетите впряга на страницата за елените.