Полезно ли е за децата да вярват в Дядо Коледа? Какво наистина казват психолозите

Какво могат да кажат изследванията за Дядо Коледа?

Да започнем с едно честно ограничение: нито едно изследване не е проследило в продължение на двайсет години деца, вярвали в Дядо Коледа, и други, които никога не са вярвали, за да сравни здравето, успехите им или доверието им към родителите. Такъв експеримент впрочем би бил почти невъзможен, защото традициите на едно семейство не се теглят на жребий.

Изследователите са проучвали отделни части от проблема. Как децата от 4 до 8 години различават реалното от въображаемото? Помага ли им играта на преструване да мислят? Дали въображаемите приятели са признак на изолация? И какво изпитват, когато открият истината? По последната точка изследването на Кандис Милс и Талия Голдстийн, публикувано през 2023 г., не е установило „драстична загуба на доверие“ към родителите.

Дядо Коледа се намира в пресечната точка на всичко това. Това е история, разказвана от възрастни, на които детето вярва, подкрепена с материални доказателства (празната чаша мляко, подаръците под елхата), която детето почти винаги накрая само разобличава, средно към 8-годишна възраст. Всяка част от изследванията осветлява една страна на това преживяване.

Развива ли вярата в Дядо Коледа въображението?

Това е най-разпространеният довод и заслужава да се разгледа отблизо. През 2013 г. Анджелин Лилард и петима нейни колеги от Университета на Вирджиния преглеждат в списание Psychological Bulletin десетки изследвания за игрите на преструване. Изводът им изненадва: наличните данни „не подкрепят силни причинно-следствени твърдения“ за уникалната роля на тази игра в развитието и са нужни повече и по-качествени изследвания.

Авторите не казват, че въображаемата игра е безполезна. Те разграничават три хипотези: играта на преструване е незаменима; тя е един от няколко пътя към същия напредък; или съпътства развитието, без да го предизвиква. За мисленето втората хипотеза е „ясно подкрепена“: преструването помага, но помагат и други занимания.

Сериозна следа: „ами ако…“

През 2012 г. в Калифорнийския университет в Бъркли Дафна Бъксбаум и Алисън Гопник показват на 52 деца на 3 и 4 години „машина за рожден ден“, която пускала „Честит рожден ден“, щом върху нея се постави предмет, наречен „зандо“. Децата, които в игра на преструване с обикновена кутия и две кубчета спазвали правилото на машината, отговаряли по-добре и на въпроси от типа „Ами ако това не беше зандо?“. Връзката се запазвала дори като се вземат предвид възрастта и изпълнителните функции.

През 2016 г. Рейчъл Тибодо и колегите ѝ разпределят на случаен принцип деца от 3 до 5 години между водена въображаема игра (например пътуване до Луната), невъображаема игра (песни, въртяща се топка) и обичайните занимания в групата, по 15 минути на ден в продължение на пет седмици. Въображаемата група напредва в работната памет в сравнение с групата с невъображаема игра, но не категорично в сравнение с обичайните занимания, а при задръжката нищо не се променя.

Прави ли вярата в Дядо Коледа децата лековерни?

През 1995 г. биологът Ричард Докинс твърди в есе, че децата са лековерни по природа, готови да повярват почти във всичко, и че тази лековерност дори е била предимство в еволюцията. Жаклин Уули, професор по психология в Тексаския университет в Остин, посвещава голяма част от кариерата си на проверката на тази идея. Резултатите ѝ я опровергават.

В лабораторията ѝ децата слушали за невероятни животни. Вярвали повече, когато зоопазач твърдял, че животното съществува, отколкото когато го казвал готвач. Още от 4-годишна възраст те смятали измислено животно, „сърнит“, за по-истинско, когато го представяли в научен контекст, отколкото в приказка. Значи децата преценяват кой говори и в каква рамка.

При Дядо Коледа всички сигнали сочат в една и съща посока. Възрастните, на които детето има най-голямо доверие, го твърдят, телевизията го потвърждава, а сутринта на 25 декември чашата мляко е празна, а сладкишите наполовина изядени. Уули съобщава, че 83 % от петгодишните деца в нейните изследвания смятат, че Дядо Коледа е истински. При толкова доказателства, пише тя, по-скоро неверието би било ирационално.

Същата логика обяснява и края на вярата. През 2009 г. Ансли Тълос и Уули показват, че шестгодишните деца умеят да се опират на улики, за да преценят дали непознато животно е истинско, и да приемат липсата на улики като несигурност, нещо, което четиригодишните още не правят надеждно. Детето, което накрая пресмята колко комина трябва да се обиколят за една нощ, използва точно инструмента, който е наточило, докато е вярвало.

Дали дете, което още вярва в Дядо Коледа, е прекалено мечтателно?

Много родители се тревожат, че дете на 8 или 9 години, което още вярва, „живее в свой балон“. Изследванията за въображаемите приятели подканват да погледнем по-спокойно. През 2004 г. Марджъри Тейлър (Университет на Орегон) и Стефани Карлсън (Вашингтонски университет) проследяват 100 деца, срещнати на 3 или 4 години и видени отново три години по-късно. До 7-годишна възраст 65 % от тях са имали въображаем другар в един или друг момент.

Тези другари не били запазена територия на най-малките: 31 % от децата в училищна възраст играели с такъв по време на изследването, срещу 28 % в предучилищна възраст. Близо 27 % описвали другар, за когото родителите им не знаели нищо. Карлсън обобщава: въображаемият другар е нещо нормално за децата в училищна възраст и се среща при всякакви характери.

Изследването дори установява обратното на това, от което се страхуваме. Децата, които почти никога не влизали в ролята на друг персонаж, имали по-ниски резултати в разбирането на чуждите емоции. Според Карлсън въображаемата игра позволява да се упражняват социални ситуации, например конфликти, без голям риск.

Да караш детето си да вярва в Дядо Коледа, лъжа ли е?

Това е сърцевината на етичния спор. През ноември 2016 г. психологът Кристофър Бойл (Университет на Ексетър) и изследователката Кати Маккей (Университет на Нова Англия, Австралия) публикуват в The Lancet Psychiatry кратко есе, озаглавено „A wonderful lie“, тоест „Една прекрасна лъжа“. Доводът им: всички деца накрая ще открият, че години наред са ги лъгали, и биха могли да се запитат колко струват другите думи на възрастните.

Става дума за текст с мнение, а не за изследване, и двамата автори признават, че лъжата към детето понякога може да е оправдана, например за да го утешиш след смъртта на домашен любимец. Уули им отговаря, че няма данни, които да показват, че вярата, а после и откритието, накърняват значимо доверието към родителите. Проучванията, проведени оттогава, описани подробно в нашата статия за възрастта, на която вярата свършва, по-скоро я подкрепят.

Има и друг поглед върху нещата. През 1952 г. в „Le Père Noël supplicié“ („Измъченият Дядо Коледа“) Клод Леви-Строс отбелязва, че възрастните не вярват в Дядо Коледа, но насърчават децата да вярват, и вижда в това нещо като споделен обред, а не обикновена измама. Много семейства го преживяват така: игра, на която детето един ден открива задкулисието и в която често продължава да участва.

Трябва ли да използваме Дядо Коледа, за да е детето послушно?

„Ако не си послушен, Дядо Коледа няма да дойде.“ Фразата е толкова стара, че присъства в песните, от „Santa Claus Is Comin’ to Town“ през 1934 г. до Пер Фуетар (Père Fouettard), който придружава свети Николай в Лотарингия. И все пак нито едно експериментално изследване не е измерило дали тази заплаха наистина прави децата по-послушни, нито за колко време.

Самите родители не изтъкват този довод. В анкетата, публикувана през 2025 г. от екипа на Карл Розенгрен сред 486 американски родители, най-често посочваните причини да се насърчава вярата в Дядо Коледа били, че тя е „нормална част от детството“ и че е забавна. „Просоциалното поведение“ идвало далеч назад, посочено от около 12 % от анкетираните родители.

Бойл и Маккей от своя страна отбелязват, че агенция от Северния полюс, която разделя децата на послушни и непослушни, има нещо смущаващо, погледната с очите на възрастен. Този укор е насочен най-вече към използването на Дядо Коледа като надзирател. Същият спор съпровожда и елфа на рафта, на който посвещаваме ръководство за родители.

• Оставете списъка на послушните деца за играта, без да го превръщате в ежедневна заплаха през декември.
• Говорете направо с детето си за това какво очаквате, без вълшебен посредник.
• Използвайте нашия детектор за послушни деца като повод за споделен смях, а не като присъда.

А семействата, които не празнуват с Дядо Коледа?

Те съществуват и имат своите причини. В анкетата на екипа на Розенгрен от 2025 г. 85 % от родителите насърчавали вярата в Дядо Коледа. Сред онези, които не го правели, най-често посочваните мотиви били нежеланието да лъжат, после религията, после идеята, че не бива да се насърчават неща, които не са истински. Един родител, интервюиран от същия екип, го казва просто: „Не искаме да го лъжем.“

Религиозният мотив има дълга история във Франция. На 23 декември 1951 г. чучело на Дядо Коледа е изгорено пред катедралата „Сен Бенин“ в Дижон, пред очите на деца: част от духовенството го упреквала, че „езичнизира“ Коледа. Точно този епизод Леви-Строс анализира на следващата година.

Нищо в изследванията не позволява да се каже, че дете, отгледано без Дядо Коледа, ще има по-слабо въображение. Прегледът на Лилард напомня, че играта на преструване е само един от многото пътища, а тези семейства имат други: приказки, костюми, свети Николай на 6 декември, ясла с фигурки. Деликатният момент е другаде, в училище.

Как да преживеем Дядо Коледа по здравословен начин?

Дори изследванията да не отговарят на въпроса „трябва ли“, те осветляват много въпроса „как“. Изследването на Милс и Голдстийн установява, че силно настойчивото поддържане на мита от родителите върви ръка за ръка с повече негативни емоции в момента на откритието. Вярата се преживява по-добре, когато детето остава господар на собствените си разсъждения.

• Оставяйте въпросите отворени: „А ти какво мислиш?“ уважава пробуждащия се изследовател, както показват трудовете на Уули.
• Избягвайте да трупате фалшиви доказателства: следи от ботуши в саждите, фалшиви обаждания, все по-сложни постановки, когато детето се съмнява.
• Заложете на това, което остава истинско и след откритието: да напишете писмо до Дядо Коледа, да следите пътя му с нашето проследяване на Дядо Коледа, да отваряте всяка сутрин адвентския календар.
• Дръжте Дядо Коледа на страната на щедростта, а не на надзора.
• Подгответе следващата стъпка: нашето ръководство как да кажете истината за Дядо Коледа предлага фрази според възрастта.

Когато въпросът накрая дойде, работата вече е свършена. Дете, което е било подканвано да мисли, а не да се подчинява, открива истината като решена загадка. Между 87 % и 95 % от възрастните, анкетирани от Милс и Голдстийн, впрочем искали да предадат традицията на собствените си деца: за повечето споменът е останал хубав.