На каква възраст децата спират да вярват в Дядо Коледа? Какво наистина казват проучванията

На каква възраст децата спират да вярват в Дядо Коледа?

Краткият отговор: средно около 8 години. Най-новото проучване, публикувано онлайн на 13 ноември 2023 г. от Кандис Милс (Тексаски университет в Далас) и Талия Голдстийн (Университет „Джордж Мейсън“), обхваща 48 деца на възраст от 6 до 15 години, които вече не вярват в Дядо Коледа, 44 от техните родители и 383 възрастни, помолени да си спомнят. И в двете групи средната възраст на края на вярата е около 8 години, „със значителна вариативност“, уточняват авторите.

Ексетърският университет във Великобритания стига до същата цифра. През декември 2018 г. психологът Кристофър Бойл публикува междинните резултати от своята „Santa survey“, с 1200 отговора от цял свят, предимно от възрастни. Средна възраст: 8 години. Разбивката по страни е показателна: 8,03 години в Англия, 8,58 години в Шотландия.

По-старите проучвания поставят границата малко по-рано. През 1994 г. К. Дж. Андерсън и Норман Прентис от Тексаския университет в Остин интервюират 52 деца, които са спрели да вярват: повечето са открили истината сами, на 7 години. Разликата от една година вероятно се дължи на извадките, малки и американски, повече отколкото на промяна на епохата.

1. 1978Прентис, Маносевиц и Хъбс (American Journal of Orthopsychiatry): вярата в Дядо Коледа, Великденския заек и Феята на зъбките варира според възрастта и според насърчаването от родителите.
2. 1994Андерсън и Прентис интервюират 52 деца от Тексас: истината се открива около 7-годишна възраст, често самостоятелно.
3. 2015Щулман и Ю (Occidental College) свързват съмнението с разбирането на това кое е физически възможно, при 47 деца на възраст от 3 до 9 години.
4. 2018Ексетърски университет: 1200 отговора, средна възраст 8 години.
5. 2023Милс и Голдстийн (Developmental Psychology): средна възраст около 8 години както при децата, така и при анкетираните възрастни.

Как децата откриват, че Дядо Коледа не съществува?

Преобладават два пътя и те често се пресичат. Първият минава през другите: съученик в междучасието, по-голям брат, разговор на възрастни, дочут зад вратата. В проучването на Милс и Голдстийн повечето участници посочват подобно свидетелство сред причините за своя обрат. Вторият минава през наблюдението и разсъжденията: етикет от магазин, останал върху пакет, познат почерк върху етикета на подаръка, сметка за броя къщи, които трябва да се посетят за една нощ.

Двата пътя не си противоречат. През 1994 г. повечето деца, интервюирани от Андерсън и Прентис, казват, че са разбрали сами. Двадесет години по-късно Андрю Щулман, психолог в Occidental College в Лос Анджелис, заключава, че повечето деца вероятно спират да вярват чрез комбинация от двете: съмнение, което узрява, а после дочута фраза, която накланя везните.

Ролята на физическите разсъждения

Щулман и колежката му Рейчъл Ю предлагат на 47 деца на възраст от 3 до 9 години да напишат писмо до Дядо Коледа с въпроси, а после да обяснят как той успява. Молят ги също да преценят възможни или невъзможни събития, несвързани с Коледа. Резултат: децата, които най-добре различават възможното от невъзможното, са и тези, които поставят под въпрос осъществимостта на подвизите на Дядо Коледа, като същевременно предлагат временни обяснения.

Авторите припомнят трите подвига, които най-много противоречат на физиката, както децата я разбират: да посетиш всички деца по света за една-единствена нощ, да влезеш през тесен комин, да летиш с дървена шейна. Когато детето ви пита как Дядо Коледа минава през кюнеца на печката, то не разваля празника. То разсъждава.

Кои признаци показват, че детето ви започва да се съмнява?

Изследователите не са съставили официален списък с „признаци“, но техните методики показват какво се променя. В писмото от проучването на Щулман най-напредналите деца вече не искат само играчка: те задават проверовъчни въпроси за маршрута, за размера на чувала, за начина да влезеш в къща без комин.

• Логистични въпроси: колко елена, колко къщи, как става с апартамент на десетия етаж.
• Сравнения: защо Дядо Коледа в търговския център няма същата брада като този в училище.
• Дискретни проверки: писмо, пазено в тайна, за да се види дали отговорът съвпада, въпрос с уловка за опаковката.
• Директен въпрос, често зададен насаме: „Кажи ми истината.“

Едно нещо изненадва много родители: дете, което се съмнява, не задължително го казва. В анкетата на Ексетър 65% от отговорилите разказват, че са продължили да играят играта, макар че вече са знаели. Анкетата не казва защо. Но дете, което задава по-малко въпроси през декември, не е непременно дете, което вярва повече.

Нормално ли е да вярваш в Дядо Коледа на 10, 12 или 15 години?

Проучванията не дават процент на децата, които все още вярват на 10 или 12 години, и ние няма да си измислим такъв. Те обаче казват две полезни неща. Първо, вариативността е голяма: извадката на Милс и Голдстийн включва деца до 15 години, а авторите подчертават разсейването около средната стойност. Второ, продължителността на вярата зависи отчасти от дома.

Още през 1978 г. екипът на Норман Прентис отбелязва, че вярата в Дядо Коледа варира според възрастта на детето и според степента на насърчаване от родителите, но не е свързана с другите показатели за склонността му към въображаемото. С други думи, 10-годишно дете, което все още вярва, не е дете, което „витае в облаците“: то често живее в семейство, което поддържа традицията с убеденост.

Проучване, публикувано през 2025 г. във Frontiers in Developmental Psychology от екипа на Карл Розенгрен, върви в същата посока. От 486 американски родители, анкетирани през септември 2024 г., 85% насърчават вярата в Дядо Коледа, а авторите отбелязват, че тези родители по-охотно я насърчават и при по-големи деца.

А на 12 или 15 години?

След 11 или 12 години въпросът рядко стои така. Тийнейджър, който „вярва“, често играе роля, която му харесва, както показват 65-те процента от отговорилите в Ексетър, които са се престрували. Ако имате истинско съмнение, най-добрият източник остава детето ви: попитайте го какво мисли, без уловки, и изслушайте отговора.

Добро или лошо е за децата да вярват в Дядо Коледа?

Спорът е стар и има сериозни застъпници. През ноември 2016 г. Кристофър Бойл (Ексетърски университет) и Кати Маккей (Университет на Нова Англия, Австралия) публикуват в The Lancet Psychiatry текст, озаглавен „A wonderful lie“. Тяхното опасение: че доверието на децата в родителите им може да бъде накърнено от точно тази лъжа. Същите автори признават, че една лъжа понякога може да е оправдана, например за да утешиш дете след смъртта на домашен любимец.

Събраните оттогава данни нюансират това опасение. В анкетата на Ексетър от 2018 г. 56% от отговорилите казват, че доверието им във възрастните не е засегнато, срещу 30%, които казват обратното. Една трета си спомнят, че са били разстроени, 15% са се почувствали предадени, 10% ядосани. Проучването на Милс и Голдстийн не отчита „драстична загуба на доверие“ в родителите и по-малко от една трета от участниците описват негативни емоции, продължили повече от две седмици.

За ползите трябва да се говори предпазливо. Родителите вярват в тях: в проучването на Розенгрен и колегите му 82% от 39-те родители, анкетирани през 2012 г., виждат предимства в насърчаването на тези вярвания, а през 2024 г. най-често посочваните причини са „нормална част от детството“ (77,6%) и удоволствието (70,8%). По отношение на поведението анкетата на Ексетър е противоречива: 34% от възрастните смятат, че вярата ги е правила по-послушни, 47% не.

Най-ясното, което науката показва, засяга начина, а не принципа. При Милс и Голдстийн много настойчивото поддържане на мита от родителите е свързано с повече негативни емоции в момента на откритието. Възрастните, които пазят само негативни спомени, са научили истината по-късно, по-рязко и най-често от някой друг. Описваме подробно как да подходите в нашето ръководство как да кажете истината на детето си.

А родителите как преживяват края на вярата?

Това е един от най-постоянните резултати и един от най-трогателните. През 1994 г. Андерсън и Прентис отбелязват, че децата описват по-скоро положителни реакции при откриването на истината, докато родителите им казват, че са „по-скоро тъжни“. Краят на Дядо Коледа често тежи повече на възрастния, отколкото на детето.

Тази тъга не пречи на предаването на традицията. В анкетата на Ексетър 72% от родителите казват, че се радват да говорят на децата си за Дядо Коледа и да играят играта. При Милс и Голдстийн между 87% и 95% от възрастните искат да празнуват Дядо Коледа със собствените си деца или вече го правят. Родителите, анкетирани през 2012 г. от екипа на Розенгрен, самите те са спрели да вярват средно на 7,5 години.

Във Франция традицията дори има своя институция. От 1962 г. френската поща La Poste отговаря на писмата, адресирани до Дядо Коледа, а първия типов отговор пише психоаналитичката Франсоаз Долто. Днес Секретариатът на Дядо Коледа в Либурн, в департамент Жиронд, придружава всяка година над един милион деца в първата им кореспонденция. Нищо не пречи на дете, което е разбрало, да продължи да пише: нашата страница писмо до Дядо Коледа приема и писмата на големите.